Първоначално мисълта за великите българи ме натъжи.Чувството ми за гордост бе подтиснато напълно от една голяма тежест. И един плах въпрос се прокрадна - Кой днес си спомня за тях?
За нещастие, това мое опасение, че те тънат в забвение, бе потвърдено само с едно кратко и изключително показателно проучване. Разгледах обстойно кампанията на БНТ по въпроса и с ужас затворих сайта и се насълзих. Отражение на общественото мнение, което ме остави потресена. То потвърждава личните ми наблюдения за ниската образованост на българина и все пак ме изуми. Не се ли намериха сто личности в нашата история, които наистина да имат значим принос за световната култура?! И не разбирам какво се върти в главите на хората, поставили Азис като по-велик от Пенчо Славейков. Навярно просто поредния "чалга хит". Народната ни памет е загубила всякаква стойност. Очевидно за масата в България най-важно е "тук и сега" и всичко отвъд него е мъгла и небесен прах - там някъде извън нас в далечината. Мислех, че в глобалния свят, а ние днес сме част от такъв, културата е прозорец към другите, но тя се оказва по-скоро машина за удоволствие.
Ако са искали да превръщат тази кампания в пошла класация с надслов "Великите глупости", е трябвало да сложат на първо място инженер Донев - той наистина е велик в това свое умение и му придàде новаторска значимост.
Тези размисли ме поставиха пред сериозен проблем на нашето общество. Как всички днес дружно са се обединили около идеята, че Бойко Борисов е личността, която ще реши всички проблеми? Наистина величествен образ и колко надежда е вложена в него, но може ли наистина някой да оправи всичко? И съзнанието ни?! Е вярно, че в голям процент сме машинки, подмяната на чиито софтуер е елементарна задача, но и доста неизгодна за тези, които биха имали интерес да ни управляват; за сега сме удобни.
Тогава кои са великите българи? По опетненото им присъствие в класацията съдя, че има една част от народа ни, която е наясно с отговора. Всички са ги чували и много се знае за тях, но малко се възприема и разбира. Те са тези, които не веднъж са спасявали обществото ни, те са родили достойния българин, в който се формира личност и гражданин, а от там и държавата. Най-голямо величие аз откривам у поетите, онези строители на света, които създават идеалите, след които масата може да върви с разум и сърце.Те са водачите, които живеят сред другите, а не там горе на върха на стълбата, описана от Смирненски. Той ни показа позора на "висотите", той - номер 81-90! А тези, над него стоящите, днес ни показват висотите на позора...
Велики българи за мен за Ботев и Яворов. И има определена причина да избирам точно тях и тя не е случайността. В тях живее геният на литературата ни. Творбите им са виртуозни, уникални, изграждащи образи, способни да променят не само България, а света днес, вчера и утре. Вечни идеи! Велики идеи! И това не е цялата истина по въпроса. Това, което събужда целия патриотизъм у мен, ги прави повече българи от всички, които познавам. Те вярват в идеите си за свободата повече, отколкото е допустимо за нормалния човек. Не просто ги имат, те ги дават на народа в една изключително красива форма; те ги реализират, посвещават себе си на тях, живеят за тях и умират за тях!
Русо е световно известен автор, и все пак не се доближава по достойнство и постижения до нашите. Той използва идеите си като прикритие за ужасната си същност. А светът не знае за Ботев и Яворов. Защо великите им творби - универсални сили за промяна към по-добро, стоят заровени в прах из библиотеки? Как Америка се оказва по-богата на велики личности - една държава, която е далеч по-млада от България? Това е наша отговорност и пак стигаме до проблема, че обществото ни е ниско образовано. Затова ви моля, мили учители, припомняйте ни по-често кои сме и вършете работата си с любов така, както са го правели най-великите будители на българите - Ботев и Яворов.
© Ива Все права защищены