Първоначално мисълта за великите българи ме натъжи.Чувството ми за гордост бе подтиснато напълно от една голяма тежест. И един плах въпрос се прокрадна - Кой днес си спомня за тях?
За нещастие, това мое опасение, че те тънат в забвение, бе потвърдено само с едно кратко и изключително показателно проучване. Разгледах обстойно кампанията на БНТ по въпроса и с ужас затворих сайта и се насълзих. Отражение на общественото мнение, което ме остави потресена. То потвърждава личните ми наблюдения за ниската образованост на българина и все пак ме изуми. Не се ли намериха сто личности в нашата история, които наистина да имат значим принос за световната култура?! И не разбирам какво се върти в главите на хората, поставили Азис като по-велик от Пенчо Славейков. Навярно просто поредния "чалга хит". Народната ни памет е загубила всякаква стойност. Очевидно за масата в България най-важно е "тук и сега" и всичко отвъд него е мъгла и небесен прах - там някъде извън нас в далечината. Мислех, че в глобалн ...