7 апр. 2020 г., 13:09

Всички ли сме равни? 

  Эссе
390 1 6
2 мин за четене

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не е трудна темата. На нас ни е трудно да мислим по нея. Какво знаеш за Д. Дамянов, като съпруг и баща? Според теб, смятал ли е, че жена му е с него от съжаление? Това е много обидно за всеки! А, тя дори се е поболяла, защото мислела, че я обвинават, че се възползва от таланта му. Може и да е имало подмятания, но... Толкова ли е трудно да се приеме, че тя е обикнала душата в това болно тяло? Имам едно друго есе на подобна тема. "Очите". Изобщо, много ме вълнува тя.
  • Аз не се харесвам, защото го казах в обратния смисъл......
    Д. Дамянов дали не би продал тази "целувка" за един по-равен живот?
    Такава тема зачепихме, трудна. А истината не знам къде е , всъщност.
  • Харесва ми, че си го казала и то, трудно. Значи си мислила. За ценностната система на днешните хора, за отношенията между тях, за пораженията, които нанасяме на околната среда и себе си заради тази ценностна система. От няколко дни си мисля за Дамян Дамянов. Един от многото инвалиди, целунати от Бог и доказали безценността си. Благодаря ти.
  • Здрасти
    Прочетох целия ти коментар и есето три пъти и само едно ми идва наум да кажа.
    Вярвам, че Бог обича всички поравно, дори и тези, които споменаваш като част от неравните. Тези, които е създал без ръце, крака, с особени потребности, за да може да изпита волята им. Вярвам и че те също се радват на тази безмерна любов.

    Пп: това ми беше много трудно да го напиша и честно казано не знам на кого се извинявам, но....казах го.
  • Привет, Ирка! Ние сме създадени равни пред изпитанията, с равни потребности ( базисни), с еднакви болки и радости. Различни са ни възможностите и постиженията. Но не може да се каже, че един човек е маловажен, а друг - важен. И за другите форми на живот не може. Защото от всеки има нужда и за всеки има място в общата уредба. Както не може горните стъпала на стълбата да са по-важни от долните! Нали се крепят на тях, за да достигнат до където са?! В този смисъл отричам привилегиите, пренебрежението, дори - отвращението към отделни групи. Нека всеки е поощряван и уважаван за това, което прави за общото благо! Така ще е и мотивиран да се старае, а не да се скатава. Нека никой не се срамува, че е такъв, какъвто е, а да се гордее с постижения! Няма ли да е добре? Не е ли постижимо? Привилвгиите вредят. Обидното отношение вреди. То не може да се компенсира са пари.
  • Не знам, но ако тръгнем назад по тънката нишка, към създаването от последното изречение, ще стигнем до едно много голямо неравенство. А може би това е целта. Нееднаквия старт, в който много хора са поставени с първата глътка въздух още. И доживотната борба за приравняване.
    Обърнах го наобратно, просто.
Предложения
: ??:??