Всички ли сме равни?
Отдавна моя творба не е била толкова дебатирана. Дълбок поклон и благодарност за приема на "Всички сме равни"! Налага се да променя заглавието и пак да пиша, защото май не съм разбрана.
Всички ли сме равни? Да! Но, само пред Бог! От него са живот, смърт, здраве, средствата засебеизява. От него са и заръките. Всички са като точки под едно заглавие. "Множете се и облагородявайте земята!" Ако някой отвори библията, ще прочете това, преди да прочете за скрижалите. Не е освободил никого от тази заръка. Не е отличил никого, сочейки го с пръст. Създал ни е различни по вид, възможности, населил ни е в различна среда. Никой не се срамувал, притеснявал от различието, защото то е въпрос на гледна точка. Соченето с пръст също се осъжда, защото няма човек без кусури. Казано е: Не съди, за да не бъдеш съден! И... още когато се е писала библията се е знаело, че ще се отдалечим от предписанията. Ще ги изопачим, или забравим.
Днес сме изключително далеч от Божиите заповеди и замисъл, макар храмовете да се посещават масово. Вече. Всеки се срамува от нещо, което не зависи от него. Козметичната хирургия цъфти. Защо? Бедните, болните се притесняват да показват това. Защо? Защото ще ги сочат с пръст! Ще ги съдят! Няма да ги убият с камъни, но ще ги унижават с пренебрежение и отвращение. Това е ужасно за всеки! Това, че обществото се откупва, давайки пари на определени групи, но продължавайки да се дистанцира от тях, да ги ненавижда, или пренебрегва, е голям проблем. То не стимулира никой от тези групи към усилието да се впише в "цялото", което се смята за основен носител на ценности и създател на блага. Казано е, че не бива да заробваш брата си. В очите на Създателя, всички хора сме братя и сестри. Едно семейство! От биологична гледна точка е същото. Нима някой мрази брат си, или сестра си защото е инвалид? И, този инвалид наистина ли нищо не може да даде? Да давам ли примери със световно известни инвалиди? Мисля, не е нужно! Но те са били в подкрепяща среда. Не такава, обгрижваща само тялото, а и ума, и духа. За това те са намерили даденото им от Бог средство и са го използвали за себеизява.
Различията са измислени от хората и са толкова много, че всеки е по някакъв начин различен. И, понеже не се приема добре различието, имаме и проблем с комуникация, позициониране в живота и обществото, себеприемане. От там идват поведенческите проблеми, закърнялата ценностна система, престъпността. А, коментарите се въртят около пари, кой дал, кой взел. Проблемът не е там. Дано сега съм била по-ясна! Дано! Ние сме създадени равни и сами сме измислили неравенството!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Не е трудна темата. На нас ни е трудно да мислим по нея. Какво знаеш за Д. Дамянов, като съпруг и баща? Според теб, смятал ли е, че жена му е с него от съжаление? Това е много обидно за всеки! А, тя дори се е поболяла, защото мислела, че я обвинават, че се възползва от таланта му. Може и да е имало подмятания, но... Толкова ли е трудно да се приеме, че тя е обикнала душата в това болно тяло? Имам едно друго есе на подобна тема. "Очите". Изобщо, много ме вълнува тя.
-
Аз не се харесвам, защото го казах в обратния смисъл......
Д. Дамянов дали не би продал тази "целувка" за един по-равен живот?
Такава тема зачепихме, трудна. А истината не знам къде е , всъщност. -
Харесва ми, че си го казала и то, трудно. Значи си мислила. За ценностната система на днешните хора, за отношенията между тях, за пораженията, които нанасяме на околната среда и себе си заради тази ценностна система. От няколко дни си мисля за Дамян Дамянов. Един от многото инвалиди, целунати от Бог и доказали безценността си. Благодаря ти. -
Здрасти
Прочетох целия ти коментар и есето три пъти и само едно ми идва наум да кажа.
Вярвам, че Бог обича всички поравно, дори и тези, които споменаваш като част от неравните. Тези, които е създал без ръце, крака, с особени потребности, за да може да изпита волята им. Вярвам и че те също се радват на тази безмерна любов.
Пп: това ми беше много трудно да го напиша и честно казано не знам на кого се извинявам, но....казах го. -
Привет, Ирка! Ние сме създадени равни пред изпитанията, с равни потребности ( базисни), с еднакви болки и радости. Различни са ни възможностите и постиженията. Но не може да се каже, че един човек е маловажен, а друг - важен. И за другите форми на живот не може. Защото от всеки има нужда и за всеки има място в общата уредба. Както не може горните стъпала на стълбата да са по-важни от долните! Нали се крепят на тях, за да достигнат до където са?! В този смисъл отричам привилегиите, пренебрежението, дори - отвращението към отделни групи. Нека всеки е поощряван и уважаван за това, което прави за общото благо! Така ще е и мотивиран да се старае, а не да се скатава. Нека никой не се срамува, че е такъв, какъвто е, а да се гордее с постижения! Няма ли да е добре? Не е ли постижимо? Привилвгиите вредят. Обидното отношение вреди. То не може да се компенсира са пари.
-
Не знам, но ако тръгнем назад по тънката нишка, към създаването от последното изречение, ще стигнем до едно много голямо неравенство. А може би това е целта. Нееднаквия старт, в който много хора са поставени с първата глътка въздух още. И доживотната борба за приравняване.
Обърнах го наобратно, просто.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
