Посветено на Д.
Това е поредната банална история, за това как едно момиче адски много обича едно момче, но не може да бъде с него. За жертвите, които е направила, за болката, която е понесла. От разказа, който ще прочетете, не очаквайте шедьовър, а просто една истинска история.
Любовта е объркващо чувство, срещаш я тогава, когато най-малко очакваш, но имаш най-голяма нужда от нея и я губиш без да очакваш и разбираш, че си била щастлива, имала си всичко, а не си осъзнавала.
Много време мина от тогава, но още не мога да спра да гледам назад. Защото може би в теб открих това, което винаги съм търсила. Казвала съм ти го хиляди пъти, знаеш го добре, според мен си прекрасен човек и ти се възхищавам за всичко, което си успял да постигнеш сам.
Въпреки че всичко започна както се казва „като един обикновен чат", в теб открих човекa, който за първи път истински обикнах. Не заради външността, а заради това, което си. Но връзките, започнали от нета, поне при мен май нямат особено голям успех.
Срещи ...