Вятър
1.3K
0
1
И чаках
И тръгвах
Връщах се и пак чаках, и пак тръгвах
Спомнях
Забравях...
Хилех се
Преглъщах, повръщах се и пак се хилех
Падането и ставането кардиографично изобразяваха пулса на живота ми
На сцената сам, с хиляди маски излизах забравил за себе си
И просто умрях, пред очите ви – по пътя - на връщане
С лице към насрещния вятър
Без пламък в очите и без молитва за обич
И ме изнесоха гробарите – от сцената
Скоропостижно - красив и спокоен
С вкочанени пръсти, вкопчени в Рая
А уж чаках толкова дълго, за да разбера
Само хвърчилата се носят по вятъра!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Филип Филипов Все права защищены
Кратък е живота, така че ще трябва да се научим да си преглъщаме собственото повръщано!
