И чаках
 И тръгвах
 Връщах се и пак чаках, и пак тръгвах
 Спомнях
 Забравях...
 Хилех се
 Преглъщах, повръщах се и пак се хилех
 Падането и ставането кардиографично изобразяваха пулса на живота ми
 На сцената сам, с хиляди маски излизах забравил за себе си
 И просто умрях, пред очите ви – по пътя - на връщане
 С лице към насрещния вятър
 Без пламък в очите и без молитва за обич
 И ме изнесоха гробарите – от сцената
 Скоропостижно - красив и спокоен
 С вкочанени пръсти, вкопчени в Рая
 А уж чаках толкова дълго, за да разбера
 Само хвърчилата се носят по вятъра!