В днешно време човешкото съзнание робува на цветовете. Било то за цвят, който определя външният ни вид, например цветът на косата, или пък за това как изглежда мястото на което живеем, стените, вратите, че дори вече и прозорците могат да се похвалят с различни цветови гами, било то за ядене, да, дори шоколадът има своите цветове, от бял, през кафяв та чак до черен. Изборът е труден, но не до такава степен, че човешки живот да зависи от него. Но какво става когато говорим за цвета на кожата? Замисляме ли се дори за миг, че например белият шоколад, може да живее спокойно с черния, както в онези разфасовки течен шоколад? Повечето от нас не. И тези, които отговарят „да" в момента, дори не мислят. Ето например, днес се наложи да се повозя с градския транспорт. По принцип не съм от тази класа на българската нация, която се употребява подобен вид превоз, но днес беше изключение. На третата спирка се качиха представители на тъй наречения „черен шоколад". Още с влизането си те предизвикаха недоумение у останалите пътници. Започнаха да крещят с пълен глас, да подвикват разни глупости, дори да закачат останалите пасажери. За около една секунда те успяха да събудят народа, дори повече отколкото го бе събудил колата паркирала на трамвайните релси и забави пътуването с около пет-десет минути. Задната част на трамвая, в която се бяха разположили те, се изпразни за отрицателно време. Останаха само по-възрастни хора, които спокойно бяха заели своите места и не желаеха да се мръднат от там. Но този цирк не трая дълго без намеса. Минаха, не минаха няколко минути и една будна гражданка, вече в непърва младост, представителка на белия шоколад, се разкрещя на черния заради предизвиканите негативни емоции. Започна се един скандал типично по български и след много мръсни думи, закани и дори приготовление за бой, се намесиха и други бели шоколади. Черният шоколад не пожела да отстъпи, нито пък белият. На следващите няколко спирки тъмните шоколадчета бавно изпонаслизаха. Това възвърна хармонията. Тази случка ме накара да се позамисля... Виновен ли е черният шоколад, че е черен, такъв какъвто е, със своя странен, силно изразен балкански привкус, или е виновен белият шоколад, който твърдо отказва да приеме различните, просто защото не ги разбира?