Трудно е да си човек, щом идеал на човечеството е прасето. Всъщност не знам, защо написах прасето, тъй като 10 години гледах виетнамско прасенце /после стана твърде голяма свиня/ и трябва да ви кажа, че беше много интелигентно и одухотворено, за разлика от някои хора. Единственият му недостатък бе лакомията. Всички хубави черти в характера му изчезваха, щом видеше храна. Тогава се стопяваше приличното държание, влюбеният поглед, с който те следва, в общи линии всичко, което е хубаво. Може би затова написах, че идеал за човечеството е прасето.
Помислете си?! Колко хора са с такава идея за живот. Навсякъде парадират с "чувства" на любов, признателност, състрадание, себеотдаване, вяра в Бог и всичко, което е прието за положителни нравствени черти, но колко от тях ги проявяват реално. Имам твърде много години зад себе си и мога с чиста съвест да ви кажа, че процентът клони към нула.
Гледаш двама души се поливат с прелестни, кухи думи за любов и хоп появява се нещо свързано с пари, имоти ил ...