За хората и хорицата
Трудно е да си човек, щом идеал на човечеството е прасето. Всъщност не знам, защо написах прасето, тъй като 10 години гледах виетнамско прасенце /после стана твърде голяма свиня/ и трябва да ви кажа, че беше много интелигентно и одухотворено, за разлика от някои хора. Единственият му недостатък бе лакомията. Всички хубави черти в характера му изчезваха, щом видеше храна. Тогава се стопяваше приличното държание, влюбеният поглед, с който те следва, в общи линии всичко, което е хубаво. Може би затова написах, че идеал за човечеството е прасето.
Помислете си?! Колко хора са с такава идея за живот. Навсякъде парадират с "чувства" на любов, признателност, състрадание, себеотдаване, вяра в Бог и всичко, което е прието за положителни нравствени черти, но колко от тях ги проявяват реално. Имам твърде много години зад себе си и мога с чиста съвест да ви кажа, че процентът клони към нула.
Гледаш двама души се поливат с прелестни, кухи думи за любов и хоп появява се нещо свързано с пари, имоти или каквито и да е материални глупости... В същия този момент от гукащи гълъбчета стават тасманийски дяволи, които се разкъсват помежду си за парчето мърша. Същото е и с набожните, говорят ти за Божията любов със сълзи на очи и докато го правят крадат, лъжат, прелюбодействат и какво ли не. Щом покажеш, че си видял действията им. Те веднага влизат в ролята на селски адвокат, който тълкува Библията /цитирайки я/, обяснявайки че това си е нормално да го правиш на тази земя, защото ти си грешник, пък и Божият син, затова е умрял, за да изкупи тия прегрешения на човечеството во веки веков. Смятат, че като вземат да умират ще се преклонят пред Него и ще положат в нозете му своята "обич". Дрън, дрън та пляс, щом цял живот не си разбрал, каква е проявата на Любовта ти към Отеца, в последните ти мигове няма да го разбереш. Само страхът от смъртта ще ти помогне да повярваш, че си опростен.
В заглавието написах "За хората и хорицата", но всъщност пиша само за хорицата, защото те са масата. Вярно е, че всеки от масата се смята за човек, но действията на тази планета го показват, колко е вярно.
Замислих се, кои са основните черти на съвременния човек и мисълта ми ме насочи към вогоните на Дъглас Адамс. Настина идеята за чувствителна локва, която се събужда една сутрин и си мисли „Намирам се в интересен свят – в интересна дупка – пасва ми хубаво, нали? Всъщност ми пасва зашеметяващо добре, трябва да е била направена специално за мен!“ е много точна. Забелязвам, че има някои основни характеристики в живота на хорицата:
1. Обичат да се събират на групи.
2. Да злословят и оплюват тези, които не са в групата, като самата група прилича на пулсиращ тубифекс /червеи живеещи в тинята/ и постоянно ту се увеличава, ту намалява, но в крайна сметка червеите умират, като се задушават помежду си. "Прегърнати" изсмукват нужния им кислород.
3. Много характерно за хорицата са очите бездна или "космична дупка". Те никога не се напълват и поглъщат всичко. На тази основа вижте, кои са личностите издигнати на пиедестал... Ненаситни завоеватели, богаташи които не знаят, колко пари имат и защо им са, такива които се опияняват от това много да ги аплодират и да са известни, без да се замислят, на кого са известни и т.н. Примерите за бездънни кофи са безброй.
4. Нека погледнем и полът. Ееее, просто нямам думи. Хорицата по земята ходят, като подвижни вагини и пениси. Има вариации, които се смятат за особено ценни защо не знаят, защо имат мъжки или женски орган, след като те приемат обратното. Специално тези искат да бъдат аплодирани от другите, за това си "ценно" откритие и винаги решават, че са онеправдани от групата фалуси и влагалища.
5. Хорицата са абсолютно сигурни, че истината за всичко е в Азът и това което той възприема със сетивата си. Другото са брътвежи на хора, които не мислят "логично и адекватно".
Знам, че дълги писания не се четат.
Знам и реакцията от написаното- "Тоя, що ни говори общо известни неща!? Не може ли да напише един стих или разказче с убийствени метафори, налудни сравнения и сълзлив край?"... Пробвал съм го и има потресяющ ефект, особенно за пълнене на "космична дупка" с похвали.
За насочване на "вниманието" съм оставил и някои правописни грешки, въпреки че това не насочва вниманието.
За да спазя изискуемото за едно есе ще има край и той е с перефразирана реплика на крокодила Гена:
-Хайде да бъдем хора!
© Гедеон All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
от скука, от липса на друго, за да ме питат другите защо
-
Катя, в двора ми е истински зоопарк, само ми липсва хомо спиритуалис да го галя и споделям, но казват, че е в Червената книга, като изчезнал вид. Иначе, обичам всички, защото не ме обичат.
Краси, "страхотен съм в това, което правя", но не знам, защо го правя. -
... и тук на помощ идва изкуството - в него може да си и такъв, какъвто не си изобщо... Човешки модел, какви са тези очаквания и кой е казал, че е съвършен този модел you good at what you do? I am great at what I do!
-
Разочарован си от хорицата. И на нас обикновените четящи ни се случва и ще се случва. Затова някои отиват в другата крайност да общуват само с животни. Вземат си домашен любимец и по цял ден му викат, споделят или галят. Всеки обича някой.
Хубаво послание. -
Преживяно, разбирам те чудесно 👍
Хубава вечер пожелавам. -
Благодаря ви, момчета за коментарите. Написах това, не защото е стойностна литературна творба, а защото идват моменти, в които ти писва от хорица и от Азът им.
-
В периода 1998 - 1999 работех в РИ на МОН - Габрово (Регионален Инспекторат на Министерството на образованието и науката). Изпълнявях длъжността домакин и шофьор. Наеха ме, просто, защото от всички кандидати за ''поста'', аз бях единствения, който не се яви на ''сгледата'' с риза натъпкана в долнище на анцунг стигащ до над пъпа и крачоли над глезена, разкриващи боси окосмени крака в сандали. Само, че трябваше да държа здраво волана с две ръце и да шофирам прилично. Защото според дясната ръка на шефката, а тя бе единствената семейна - другите бяха стари моми, трябва да изглеждаме на необходимато ниво в Москвича-Алеко докато пътуваме, понеже сме били едно ''мини-министерство''!!! Знаеш ли как се работи с отбор интелигенция от стари моми?! Мъжете бяха семейни и далеч по-добре ме приеха. Все пак успях да издържа почти цяла година. Но бях млад и по-търпелив от сега.
-
- Нужна е човещината, нужна е - уригна се канибалът и... нататък е ясно.
Безброй творби са написани по темата, има и признати за класика, но въздействието им, общо, е колкото на тоалетната хартия спрямо образованието на един задник.
На бял фон, кафява нула!
И все пак, когато се спре и да се пише по темата, не ми се мисли...
Поздравявам те.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Затова аз отстраних "приятелките", по-добре леко самотна, отколкото с хора, които не си струва. Съгласна съм с теб! Затова и коментирам! Поздрав!