За хората и маските

Хората са артисти, на всеки от които е надяната по една маска. Тя определя житейското им поведение и скрива зараждащата се крехка индивидуалност и характер. Едва когато тази маска се орони, или свали - подобно на черупка от яйце, едва тогава индивидът е узрял, едва тогава може да се види същността на човека. При някои хора тя се е сраснала като раковина и нейното разчупване е невъзможно.  Може да се види само един отвор, през който се приема храна, изхвърля лицемерие и други остатъци. Тя може да е привидно странна, противоречива, дори за някои красива. Под нея могат да прозрат само хора, които вече са се освободили от своята маска.

Ако тази маска е нужна за оцеляването на слабоподвижни и низши индивиди, то тя е бреме за чувствата и свободната творческа изява дори при идеални други условия и предпоставки.

Чувал с охлюви не струва колкото крилата на орел, който волно се рее и гледа света от високо и чиято глава се прекланя само на стихията над него.

 За художника остава трудната задача да ни предаде външността или вътрешността, което зависи от индивида, който е избрал да портретира. Не всеки може да го разбере. Малко хора могат да надзърнат зад елементарна външност, дори и не изпитват потребност. Закрепостеният индивид освен, че е лишен от творчески порив, е лишен и от възможността да бъде зрител, който да се наслаждава на нещо по-различно от комерс, нагон, припознаване, или интерес.

 Оттук идва проблемът на някои хора. Те търсят удобните предпоставки с пълзене, без да имат творчески ресурс. Такъв могат да имат само след разчупване на черупката си. Колкото и нагоре да се изкачат такива хора, то те ще запазят своя облик, а зад тях ще остава следа от слуз. Няма да им поникнат криле, с които да се понесат по въздушните течения.

Пълна суета и загуба на време.

(c) Mobby_Dick