Хората са артисти, на всеки от които е надяната по една маска. Тя определя житейското им поведение и скрива зараждащата се крехка индивидуалност и характер. Едва когато тази маска се орони, или свали - подобно на черупка от яйце, едва тогава индивидът е узрял, едва тогава може да се види същността на човека. При някои хора тя се е сраснала като раковина и нейното разчупване е невъзможно. Може да се види само един отвор, през който се приема храна, изхвърля лицемерие и други остатъци. Тя може да е привидно странна, противоречива, дори за някои красива. Под нея могат да прозрат само хора, които вече са се освободили от своята маска.
Ако тази маска е нужна за оцеляването на слабоподвижни и низши индивиди, то тя е бреме за чувствата и свободната творческа изява дори при идеални други условия и предпоставки.
Чувал с охлюви не струва колкото крилата на орел, който волно се рее и гледа света от високо и чиято глава се прекланя само на стихията над него.
За художника остава трудната задача да ...