26 сент. 2007 г., 14:16

За Изгрева и Залеза 

  Эссе
1789 0 5
1 мин за четене
   За Изгрева и Залеза
 
 Веднъж Денят излязъл на разходка.
 Искал да разбере къде живее неговата любима - Нощта.
 Тръгнал той по главния път на Случките.
 Гледал табелите, но никъде нямало за Нощта.
 Имало табела за Тъгата, имало табела за Радостта, табела за Времето,
 табела за Тишината и още куп такива табели.
 
 Тъкмо се бил отчаял Денят и съзрял
 една табела, на която пишело - Съдбата.
 
 Казал си той "- Тя може да ме упъти."
 И тръгнал. Вървял си, вървял
 и видял много звезди да си играят. Спрял.
 
 Попитал ги къде е тяхната доверница - Нощта.
 Те му отвърнали дружно: "Тя сега си почива, но дори ние не знаем къде"
 
 Стигнал той при съдбата, казал и мъката си, а тя му отвърнала:
 -Когато Щастието се върне от почивка, ти ще видиш Нощта.
 Но има едно условие:
 Ще се срещате по едно и също време, но на различни места.
 Сутрин  - при Изгрева.
 Вечер - при Залеза.
 
 Прибрал се Денят радостен и зачакал за срещата с любимата.
 Оттогава Изгревът и Залезът станали мястото за среща...
 
 И затова те са толкова красиви - защото се сливат от Любов.
 
 13.09.2007

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??