За Изгрева и Залеза
Веднъж Денят излязъл на разходка.
Искал да разбере къде живее неговата любима - Нощта.
Тръгнал той по главния път на Случките.
Гледал табелите, но никъде нямало за Нощта.
Имало табела за Тъгата, имало табела за Радостта, табела за Времето,
табела за Тишината и още куп такива табели.
Тъкмо се бил отчаял Денят и съзрял
една табела, на която пишело - Съдбата.
Казал си той "- Тя може да ме упъти."
И тръгнал. Вървял си, вървял
и видял много звезди да си играят. Спрял.
Попитал ги къде е тяхната доверница - Нощта.
Те му отвърнали дружно: "Тя сега си почива, но дори ние не знаем къде"
Стигнал той при съдбата, казал и мъката си, а тя му отвърнала:
-Когато Щастието се върне от почивка, ти ще видиш Нощта.
Но има едно условие:
Ще се срещате по едно и също време, но на различни места.
Сутрин - при Изгрева.
Вечер - при Залеза.
Прибрал се Денят радостен и зачакал за срещата с любимата.
Оттогава Изгревът и Залезът станали мястото за среща...
И затова те са толкова красиви - защото се сливат от Любов.
13.09.2007
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Иванов Все права защищены
