Веднъж Денят излязъл на разходка. Искал да разбере къде живее неговата любима - Нощта. Тръгнал той по главния път на Случките. Гледал табелите, но никъде нямало за Нощта. Имало табела за Тъгата, имало табела за Радостта, табела за Времето, табела за Тишината и още куп такива табели.
Тъкмо се бил отчаял Денят и съзрял една табела, на която пишело - Съдбата.
Казал си той "- Тя може да ме упъти." И тръгнал. Вървял си, вървял и видял много звезди да си играят. Спрял.
Попитал ги къде е тяхната доверница - Нощта. Те му отвърнали дружно: "Тя сега си почива, но дори ние не знаем къде"
Стигнал той при съдбата, казал и мъката си, а тя му отвърнала: -Когато Щастието се върне от почивка, ти ще видиш Нощта. Но има едно условие: Ще се срещате по едно и също време, но на различни места. Сутрин - при Изгрева. Вечер - при Залеза.
Прибрал се Денят радостен и зачакал за срещата с любимата. Оттогава Изгревът и Залезът станали мястото за среща...
И затова те са толкова красиви - защото се сливат от Любов.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.