7 июн. 2008 г., 22:04

За клишетата, матурата и резултатите... 

  Эссе » Гражданские
4179 2 4
4 мин за четене

За клишетата, матурата и резултатите...

 

   Формалният повод за написването на настоящото е статията „В помощ на наборите за утрешната матура..." Но истинската причина са обявените от министъра предварителни данни за резултатите от същата тази матура. Няколко дни деляха формалния от същинския повод, но не мога да не направя тази връзка. В статията  авторът се опитва да бъде в помощ на съучениците си, представяйки в синтезиран вид изучаваните през годините произведения от български автори. Похвална идея! Адмирирам усилията на автора и съм сигурен, че тя се е представила много добре на зрелостния изпит!  Със следващите цитати и анализ не целя да я дискредитирам, а по-скоро да изкажа своето мнение за системата  на образование, която ражда нуждата от подобно систематизиране. Но нека видим как се синтезира едно произведение в едно изречение:

- "На прощаване" - бунтовник се прощава с майка си, иска й прошка за това, че я остава сама, защото прави своя избор, а той е да върви по пътя на свободата;  

- "Дядо Йоцо гледа" - разказ за виждащия слепец; две тематични линии; 1-та - разочарование; 2-та - патриотична - желанието да види българското; идея - слепотата, която се превръща в морална категория;

- „Две хубави очи" - посветено на Мина; физическа и нравствена красота; числото 2 - отделят се очите от всички останали; в тези очи са събрани всички знаци, сакрализиращи любимата; молитва, ридание; зов, молба;

- „Андрешко" - главният герой е основният двигател в действието на творбата; разказ, изграден на базата на контрастите: тъга-жизнерадост; безизходица-перспективност; постъпателност-спиране...

   И така нататък, все в този дух...

   Всичко това бе определено като систематизиране на материала по литература. Или иначе казано - ключови, опорни думи, които биха били в помощ при анализ на някое от цитираните горе произведения. Нещо като формулите по математика за лице, обем и  тригонометрични зависимости... Да, ама не! Литературата не е математика! Ако беше така, ако имаше точни формули за поезията, в този сайт всеки ден щяха да се появяват „Две хубави очи"! Ако имаше точна формула за разказ, тук всеки ден щеше да се появява по някой от „Диви разкази".  Но не се появява, нали? Защото би било плагиатство. Тогава защо това да са ключови думи, а не клишета, или още по-лошо - плагиатство?!...

   Нищо не се е помръднало и на йота в преподаването на българска литература през последните 40 години. Чужди мисли, готови фрази, никакво творчество, никаква мисъл! А ето и резултатите от това - така дълго отлагания през годините зрелостен изпит по българска литература. Какво се случи? Половината зрелостници не са написали и ред от есето на матурата! Повече от половината са се затруднили да озаглавят отделни абзаци в непознат текст! Излиза, че не могат да четат, т.е. не могат да вникнат в написаното!  „Най-добрият" резултат е в тестовата част. Малко над 60%. Министърът призна, че ако някой е задрасквал само отговор „Б" щеше да има сигурни 25%... Но твърде смело трансформира резултата на теста към нашата шестобална система чрез проста интерполация като малко над „добър четири". Да, ама не! Никой никъде по света не пише двойка само за 0% и тройка за 1-2%! В Американския колеж в София, където оценките са в проценти, оценка „Слаб две" е до 51% включително! 60% е „слаба тройка"! В някои колежи на запад задължителния абсолютен минимум от знания, за да не изхвърчиш е 61-65%. А по системата на оценяване на SAT2 дори се отнемат точки при грешен отговор...

   Какво излиза? Че средният успех на зрелостния изпит, ако се оценява по системата, която гоним, е „тройка"... Тройка!...

   Това е положението... Причини да паднем до тук - много. Липса на държавна стратегия за образованието, немотивирани учители, немотивирани ученици, мухлясали методи на преподаване, допотопна материална база, истерията с частните уроци, но не на последно място и тези клишета, с които започнах. Какво трябва да се направи? Съществуват някои позитивни идеи. Една от тях бе въвеждането на зрелостните изпити. Въпреки критиките към министъра на образованието, смятам че той е личност, която е взела присърце проблемите на образованието и има желанието да промени системата. Наистина системата не го желае. Но искрено се надявам тя да се пропука и да се промени към изискванията на времето! Искрено се надявам след десетина години зрелостниците да покажат много по-добри резултати! Но дотогава... Дотогава спешно трябва да научим децата ни да пишат есета. Със собствени размисли, със собствено светоусещане, със собствени тези! И дори те да са диаметрално противоположни, ако са защитени добре, да получават добра оценка! Така лека-полека ерата на клишетата сама ще си отиде! Преди години в училище моето поколение „развиваше теми". Когато се отворихме към света и разбрахме, че на запад учениците пишат есета, помолих учителката на децата ми да ми даде най-краткото определение за есе. Тя бе максимално лаконична: „Всичко, което изразява ЛИЧНАТА ПОЗИЦИЯ на автора е ЕСЕ". Толкова!

   Мили деца! Вие, които сега бяхте зрелостници и вие, на които това им предстои в близките година-две! Вие не сте виновни, че се нуждаете от „ключови думи". Учете ги, зубрете ги, но колкото се може по-скоро след зрелостния изпит ги забравете! Изхвърлете ги на часа от съзнанието си, защото това не са вашите мисли, не са вашите думи!  Защото вие сте личности и можете да мислите и говорите със свои думи! И слава Богу!

   Бъдете живи и здрави!

© Пер Перикон Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Понякога текстове се „научават“ без да се четат, а с помощта на точно такива „ключови думи“. Тъжно, защото текстовете са много по-приятни за четене. Аз имах щастието да попадна на прекрасни учители по български език и литература, далеч не смятам, че образователната система е лоша - със сигурност при мен не беше така. Лошо е, че някои деца имат късмет да попаднат на вдъхновяващи учители, а други - не. Ученето с „ключови думи“ помага, когато времето не достига, за да стане човек „познавач“ на текстовете като за изпит. Ако човек няма време да добие вдъхновение, за да напише свои думи, идващи от сърцето му, поне да покаже някакво усилие да прочете текст или ако не, поне нечии разсъждения по текст. Може би някои учители не обръщат достатъчно внимание на важността на задачата да запалят учениците по литературата. И все пак това влечение, донякъде, би следвало да се развие у дома. Но да си представим, че се дава стимул на учениците да пишат по-свободно, как би се извършвало оценяването?
  • Тези дни излязоха някои подробни резултати от проведения зрелостен изпит, които са в подкрепа на мнението ми, че децата трябва час по-скоро да се научат да пишат есета на свободни теми. Става въпрос за това, че учениците в Американския колеж в София са най-добре представилите се по литература от всички училища в България! Парадокс? Не! Закономерност. В колежа още от приема се набляга на есето и през годините след това самостоятелното и креативно мислене се развива и стимулира. За едно такова мислене "пищовите" по литература от сорта на горецитираните са самоубийство! Или може би убийство?!...
    Между другото сега видях, че под есето ми се мъдри реклама на Преписвай.ком и безжични слушалки за комуникация! Очевидно думата "матура" е мишената за подобна "реклама"! За какво говорим!...
  • Авторката по-скоро се е опитала да синтезира семантиката на всяка една творба, макар това да не е възможно с няколко реда.
    И наистина избягването на използването на готови мисли зависи само от нас (зрелостник съм), защото има страшно много странична литература. А тя служи по-скоро за ориентир.
  • Приятелю, заставам твърдо зад твоята позиция. Ако не вярваш, ето:
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=93514
Предложения
: ??:??