нмг (Надежда Маринова )
245 2094
23 янв. 2010 г., 15:44

* * * (За любовта и свободата) 

  Эссе
1758 0 5
1 мин за четене

 

* * * (За любовта и свободата)

 

 

"Защо ме откъсна...!? И накъде ме носиш? Кой ще ме обича сега?"

Вятърът издигаше листенцето, усмихваше се и му показваше своя свят...

"Ти обичаш ли ме?" - питаше то къщите, минавайки покрай тях. - "А ти?" (Дърветата ръкомахаха големи и страшни.) "Защо ме откъсна... Големият свят е толкова... голям!" - едва не се разплака, изгубило уюта на своето цвете.

Изведнъж се спря на нещо мокро. Малки пръстчета го изтриха с една сълза, две питащи очи го погледнаха тъжно и преди да успее да помоли: "Обичай ме...", вятърът отново го грабна и полетяха...

И когато това светло нежно листенце кацне на теб, усмихни се, кажи му, че го обичаш и го пусни... да лети...

 

P.S.   А ти... обичаш ли ме...!?

Обичай ме... моля те...

 

 

 

 

 

© Надежда Маринова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ехаа!
    така добре си го описала все едно гледам това листенце от страни!
    Чудничко е!
  • много ми харесва нищо че не е есе :
  • Че кой не те обича и не те носи в сърцето, Надежда...Поздравления, мила! Варона
  • Ето кой е пропуснал урока за есето в училище!
    Благодаря, но не можах да редактирам в "категория".
  • Подейства ми като полъх... Наистина е миниатюра!
Предложения
: ??:??