* * * (За любовта и свободата)
* * * (За любовта и свободата)
"Защо ме откъсна...!? И накъде ме носиш? Кой ще ме обича сега?"
Вятърът издигаше листенцето, усмихваше се и му показваше своя свят...
"Ти обичаш ли ме?" - питаше то къщите, минавайки покрай тях. - "А ти?" (Дърветата ръкомахаха големи и страшни.) "Защо ме откъсна... Големият свят е толкова... голям!" - едва не се разплака, изгубило уюта на своето цвете.
Изведнъж се спря на нещо мокро. Малки пръстчета го изтриха с една сълза, две питащи очи го погледнаха тъжно и преди да успее да помоли: "Обичай ме...", вятърът отново го грабна и полетяха...
И когато това светло нежно листенце кацне на теб, усмихни се, кажи му, че го обичаш и го пусни... да лети...
P.S. А ти... обичаш ли ме...!?
Обичай ме... моля те...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Маринова Всички права запазени
