* * * (За любовта и свободата)
* * * (За любовта и свободата)
"Защо ме откъсна...!? И накъде ме носиш? Кой ще ме обича сега?"
Вятърът издигаше листенцето, усмихваше се и му показваше своя свят...
"Ти обичаш ли ме?" - питаше то къщите, минавайки покрай тях. - "А ти?" (Дърветата ръкомахаха големи и страшни.) "Защо ме откъсна... Големият свят е толкова... голям!" - едва не се разплака, изгубило уюта на своето цвете.
Изведнъж се спря на нещо мокро. Малки пръстчета го изтриха с една сълза, две питащи очи го погледнаха тъжно и преди да успее да помоли: "Обичай ме...", вятърът отново го грабна и полетяха...
И когато това светло нежно листенце кацне на теб, усмихни се, кажи му, че го обичаш и го пусни... да лети...
P.S. А ти... обичаш ли ме...!?
Обичай ме... моля те...
© Надежда Маринова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
много ми харесва нищо че не е есе :
-
Че кой не те обича и не те носи в сърцето, Надежда...Поздравления, мила! Варона
-
Ето кой е пропуснал урока за есето в училище!
Благодаря, но не можах да редактирам в "категория". -
Подейства ми като полъх... Наистина е миниатюра!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
така добре си го описала все едно гледам това листенце от страни!
Чудничко е!