ЗА ОЛТАРИТЕ И ОГНИЩАТА
Древните елини “затвориха” проблема в една митологична схема, поставяйки бреме, което обикновеният човек не би могъл да понесе сам, а само така - посредством естетическо преживяване на трагичното. Или с думите на Есхил: в “Агамемнон”:
“С нищо не зная в света,
Зевса не мога сравни,
който единствен сега
болка напразна громи
в клетата моя душа.”
Юдеите останаха верни на Старозаветните скрижали и не посмяха да ги интерпретират, дори напротив - трепереха от думите на пророк Исая и подгизваха от плача на Йеремия, изолирани в общност от страдалци, за които Божият гняв и Божията воля изчерпват всички възможности. В едно свое стихотворение Хайне казва:
“Плачат малки и големи
плаче най-хладното сърце
плачат жените и цветята
и небесните звезди. ...