За приказките... и заблудата...
В трети клас бях мнооого отдавна... Някъде '99-2000 година... От доста време насам не вярвам в Дядо Коледа и в приказки за принцеси... Освен това се научих да не вярвам и в празни приказки... Жабока си остава жабок, Рапунцел хваща паяжина, седемте джуджета си остават завинаги сами в разхвърляната си мизерна къща, Пепеляшка е обречена да си е хигиенистка, а тъпият принц се жени не за тази, на която стане обувката, а за тази, която има най-големи цици... Не казвам, че в трети клас не ми беше по-добре, напротив - всичко си беше екстра - четях си лъжливите приказки и се радвах колко е красиво всичко... Гадното е после... като започнат малко по малко да ти се отварят очите и да се осъзнаваш, че си живял в заблуда... Странното е, че доста пъти след като завършим трети клас, ни се случва да изпаднем в същото замъгление, така сме си устроени просто... Но рано или късно отваряме пак очите и се сещаме, че е време отново да се върнем в реалността, където, както обичам често да казвам, няма любов - всичко е интереси. Гадно, да... чак и мен ме е яд... Така ме е яд, че не искам да го повярвам... Пепеляшка си е готина, да му се не види... по-готина от тази с циците... Остава само да чакам да се случи нещо, което пак да ме накара да повярвам, че принцът не е толкова тъп, колкото си мисля...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
