Свършиха ми принцесите, свършиха жените, говорещи ми за изкуство или изкуствените.
Не-е-е... изкуствените никога не свършват...
Свършва ми пиенето и съм убеден, че ще ми свърши и бензина – точно, когато най-много не трябва.
А има ли правилен момент за това да ти свърши горивото?
Или стимула, или музата..
Трупат ми се спомени някъде, но по дяволите, не помня къде съм ги поставил!
Кофти – когато душата остане бездомна. Като помияр се скита по празните тротоарите и търси своето дъно... или гробище...
Не боли, но е едно предателски такова – пусто!
Заситено ми е още преди да отплавам.
Обиди преглъщам с усмивка все едно закуска с мюсли.
Неопределеност на действията, неопределеност на чувствата, смърт по необходимост!
Боли само, когато се изправяш. ...