За рисуването с цветни боички
Свършиха ми принцесите, свършиха жените, говорещи ми за изкуство или изкуствените.
Не-е-е... изкуствените никога не свършват...
Свършва ми пиенето и съм убеден, че ще ми свърши и бензина – точно, когато най-много не трябва.
А има ли правилен момент за това да ти свърши горивото?
Или стимула, или музата..
Трупат ми се спомени някъде, но по дяволите, не помня къде съм ги поставил!
Кофти – когато душата остане бездомна. Като помияр се скита по празните тротоарите и търси своето дъно... или гробище...
Не боли, но е едно предателски такова – пусто!
Заситено ми е още преди да отплавам.
Обиди преглъщам с усмивка все едно закуска с мюсли.
Неопределеност на действията, неопределеност на чувствата, смърт по необходимост!
Боли само, когато се изправяш.
Дали чашата ми е пълна, празна, наполовина - а на кого, собствено, му пука?!
Може краят да не е скоро, а може и след секунта – скок в нищото и... няма утре...
Разпилявам си мислите.
Ползвам го сивото.
Измъкваш се бавно от главата ми..
Рисувам ти с буквички, цифри и точици.
Помня ароматите всякакви: на вечери, сутрини и теб по възглавниците...
Антракт!
Дори и художниците ползват цветни бои...
Понякога!
© Филип Филипов All rights reserved.
Добър си в точните изрази и ми харесва как се подреждат думите ти. Благодаря!