Смисъл… Не знам в какво ли точно откриваме смисъл? Понякога свеждаме смисъла до това как да си изкараме хубаво... да забравим злободневните теми... да избягаме от действителността... да се почувстваме някак – шик, полезни, добри, доволни… Понякога си мисля, че „смисъл” е „безсмислено” понятие... От философските категории, за които безкрайно може да се говори, да се спори и да се дават безброй определения... Всъщност цял един човешки живот преминава в търсене на смисъл… (в търсене на себе си ли?…) И дали някога ще спрем, за да разберем какво сме пропуснали?!... Как да достигнем до смисъла обаче, когато не ни достигат средства за елементарно физическо оцеляване, когато ни мачкат и ограничават правата ни, когато страхът се е превърнал в наш надзирател. Аха… да направим крачка и той изниква предупредително пред нас! Безпощадната реалност ограничава мисленето ни. Та каквото и да кажем, може да се обезсмисли, ако не сме надскочили ограниченията, които съзнанието ни самò е наложило... Впримчи ...