За смисъла…
Смисъл… Не знам в какво ли точно откриваме смисъл? Понякога свеждаме смисъла до това как да си изкараме хубаво... да забравим злободневните теми... да избягаме от действителността... да се почувстваме някак – шик, полезни, добри, доволни… Понякога си мисля, че „смисъл” е „безсмислено” понятие... От философските категории, за които безкрайно може да се говори, да се спори и да се дават безброй определения... Всъщност цял един човешки живот преминава в търсене на смисъл… (в търсене на себе си ли?…) И дали някога ще спрем, за да разберем какво сме пропуснали?!... Как да достигнем до смисъла обаче, когато не ни достигат средства за елементарно физическо оцеляване, когато ни мачкат и ограничават правата ни, когато страхът се е превърнал в наш надзирател. Аха… да направим крачка и той изниква предупредително пред нас! Безпощадната реалност ограничава мисленето ни. Та каквото и да кажем, може да се обезсмисли, ако не сме надскочили ограниченията, които съзнанието ни самò е наложило... Впримчило ни е в мрежата на очакването, надеждата и емоциите, които все повече не можем да владеем…
Имам една любима мисъл на Дейвид Шилър:
„Мрежата е, за да се хване рибата.
Хване ли се рибата – мрежата се забравя.
Целта на думите е да уловят смисъла.
Уловен ли е смисълът – думите се забравят.
Къде да намеря човек, забравил думите,
та с него да си поговоря?!...”
И търся… Търся…
Кому е нужен смисъл миг преди?...
Много мисля над този риторичен въпрос...
Миг преди... хубаво изживяване...
Миг преди... щастливо събитие...
Миг преди... оргазъм...
Миг преди... смъртта...
...
Все се питам... Ако не сме намерили смисъл
миг преди, дали не сме живели напразно?...
А може би смисълът е нужен, за да има след…
... Смисълът на проблема и проблемът за смисъла. „Всеки човек има свой житейски път, който трябва да извърви. Но един път може да бъде изминат доброволно или насила, съзнателно или несъзнателно, човек може да бъде тласкан напред от успехи, благоприятни „съвпадения” или от препятствия, пречки и ограничения... Колкото по-съзнателен, съзнаващ става човек, толкова по-голяма свобода има, но и толкова по-голяма отговорност носи за всичко, което му се случва. И тогава основен става въпросът за смисъла – именно смисълът на всичко, което ни се случва (в добри и в трудни времена, въпреки че този въпрос се актуализира най-вече в драматични, "негативни" ситуации).” Важно е не количеството време, а качеството на времето, което имаме. Хубаво би било емоциите ни да са стойностни... И от толкова много липси да съчленяваме нашите пълни души... И може би не трябва да търсим смисъл, а да го създаваме.
© Павлина Христова Петрова
© Павлина Петрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Още веднъж поздравления и весели празници!
И на мен ми хареса тука есето, категорично и много добре казано, както писах вече.
Благодаря и че сподели! -
Благодаря ви за отзивите.
palenka (Пепи) - ufeel.me/post/5f497811c469051fdf3c9692 - публикувала съм го през 2010 г - това е препратка към моята страница в друг сайт, а днес съм добавила няколко изречения. -
А може би е много просто. Създаваш картина или ваза или каквото и да е създание. И създанието започва да се пита какъв е смисъла му на съществуване и се тюхка, и си блъска главата, и измисля разни смисли, а всъщност...
-
Смисълът най-често зависи от крайния резултат. Да съумеем "смислено" да изберем правилния път, защото често накрая всичко се оказва безсмислено. Но това е част от живота: личният избор и поемането на рискове. Защото в крайна сметка живеем за някого, заради някого и т.н. Дали този някой си е заслужавал?
"Но един път може да бъде изминат доброволно или насила, съзнателно или несъзнателно, човек може да бъде тласкан напред от успехи, благоприятни „съвпадения” или от препятствия, пречки и ограничения..."
Добре си го казала, или по-скоро копирала:
http://astrosite.org/index.php?topic=4844.0
"Всъщност цял един човешки живот преминава в търсене на смисъл… (в търсене на себе си ли?…) И дали някога ще спрем, за да разберем какво сме пропуснали?!... "
https://ufeel.me/post/5f497811c469051fdf3c9692
Поздравления!
Поздравления! -
Това есе наистина ми хареса.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Я в своё время (когда была приговорена неизлечимой болезнью к смерти) несколько раз встречалась с Вангой, затем. несколько десятков раз и несколько сотен раз с Петром из Дывина. Они уже каждый в своём мире, но на мой вопрос о смысле человеческой жизни Ванга, махнув рукой, ответила, "Такой же, как у травы." Всё равно съедят или затопчут."
Петро из Дивина ответил: " Смотря, кто спрашивает и у кого".