24 июл. 2007 г., 08:56
1 мин за четене
Спомням си, когато всичко в мен беше мъртво... Сърцето ми не искаше да чувства, страхувах се от всички и всичко около мен. Нямах надежда, нямах цели... Бях просто прашинка от този свят. Свят в черно бели цветове, свят, изгубен сред забързаното си ежедневие.
И един ден се появи ти...
Ти събуди в мен всички чувства, всички желания. Даде ми това, за което си мечтае всеки човек. Любов... Любов, чиста и невинна като дете... Красива като залез, уханна като розите...
Накара ме да проумея колко е красив света около мен. Благодарение на теб открих смисъла на живота.
Ако можех, щях да се превърна в любимия ти предмет, любимото ти чувство, за да те направя най-щастливия човек. Искам да те накарам да се чувстваш значим и пълноценен. Защото единствено ти успя да ме съживиш.
И заради теб открих красотата във всяко стръкче трева, във всеки полъх на вятъра. Всеки ден за мен е подарък от Бог, защото знам, че ти си до мен.
Знаеш ли?... Не искам това да свършва... Никога! Искам времето да спре заради нас ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация