За теб
1 min reading
Спомням си, когато всичко в мен беше мъртво... Сърцето ми не искаше да чувства, страхувах се от всички и всичко около мен. Нямах надежда, нямах цели... Бях просто прашинка от този свят. Свят в черно бели цветове, свят, изгубен сред забързаното си ежедневие.
И един ден се появи ти...
Ти събуди в мен всички чувства, всички желания. Даде ми това, за което си мечтае всеки човек. Любов... Любов, чиста и невинна като дете... Красива като залез, уханна като розите...
Накара ме да проумея колко е красив света около мен. Благодарение на теб открих смисъла на живота.
Ако можех, щях да се превърна в любимия ти предмет, любимото ти чувство, за да те направя най-щастливия човек. Искам да те накарам да се чувстваш значим и пълноценен. Защото единствено ти успя да ме съживиш.
И заради теб открих красотата във всяко стръкче трева, във всеки полъх на вятъра. Всеки ден за мен е подарък от Бог, защото знам, че ти си до мен.
Знаеш ли?... Не искам това да свършва... Никога! Искам времето да спре заради нас. Да се наслаждавам на всеки един момент, да знам, че не съм пропуснала нищо. Защото всичко, свързано с теб, ме кара да се чувствам както никога досега.
Ти си моето сърце... Ти си моята душа... Ти си всичко онова, за което съм страдала досега. Ти ми даваш това, което никой досега не успя.
Не ми трябва рай... Защото когато си мисля за теб, съм в рая. Караш ме да се извисявам до небесата, само когато кажеш „Обичам те”
Единствения човек, който ме накара да заплача от щастие, си ти. И за първи път в живота си не съжалявах за пролятите сълзи. Защото дори и те са знак за моята любов. Дори мисълта, че си далеч, не ме сломява. Напротив... Знам, че по един или друг начин ти споделяш любовта ми.
Благодаря ти... За всичко, което правиш за мен. Благодаря ти за това, че съществуваш. Благодаря ти, че запълни всяко едно празно местенце в душата ми!
И един ден се появи ти...
Ти събуди в мен всички чувства, всички желания. Даде ми това, за което си мечтае всеки човек. Любов... Любов, чиста и невинна като дете... Красива като залез, уханна като розите...
Накара ме да проумея колко е красив света около мен. Благодарение на теб открих смисъла на живота.
Ако можех, щях да се превърна в любимия ти предмет, любимото ти чувство, за да те направя най-щастливия човек. Искам да те накарам да се чувстваш значим и пълноценен. Защото единствено ти успя да ме съживиш.
И заради теб открих красотата във всяко стръкче трева, във всеки полъх на вятъра. Всеки ден за мен е подарък от Бог, защото знам, че ти си до мен.
Знаеш ли?... Не искам това да свършва... Никога! Искам времето да спре заради нас. Да се наслаждавам на всеки един момент, да знам, че не съм пропуснала нищо. Защото всичко, свързано с теб, ме кара да се чувствам както никога досега.
Ти си моето сърце... Ти си моята душа... Ти си всичко онова, за което съм страдала досега. Ти ми даваш това, което никой досега не успя.
Не ми трябва рай... Защото когато си мисля за теб, съм в рая. Караш ме да се извисявам до небесата, само когато кажеш „Обичам те”
Единствения човек, който ме накара да заплача от щастие, си ти. И за първи път в живота си не съжалявах за пролятите сълзи. Защото дори и те са знак за моята любов. Дори мисълта, че си далеч, не ме сломява. Напротив... Знам, че по един или друг начин ти споделяш любовта ми.
Благодаря ти... За всичко, което правиш за мен. Благодаря ти за това, че съществуваш. Благодаря ти, че запълни всяко едно празно местенце в душата ми!
© Биляна Радоева All rights reserved.
Иначе е красиво написано. Поздрав!
