Мечти... Надежди... Разочарования... В един вечен кръговрат. Но не колелото на живота, а спиралата на спомените и надеждите. Не знаеш откъде почва, нито къде свършва. Не знаеш дали дори е истина. Важното е какво си мислиш. И в какво вярваш. И към какво се стремиш. Какво постигаш...
Тайни заблуждения, че не очакваш нищо, но сам не си вярваш. Въпреки всичко продължаваш. Но успееш ли, всичко се променя. Слънцето свети по-ярко. Луната винаги е пълна и дори против волята си виеш към нея със странни звуци. Само ти знаеш какво означават. Усещаш, че си щастлив. Има с кого да го споделиш. Но няма за какво - някой сам разбира какво имаш предвид. И виждаш смисъл във всичко. Продължаваш да се бориш. Споделяш успехите си. И се радваш повече - те не са само твои, не го правиш заради себе си. Усещаш усмивката на някой до теб. Това е истинското щастие.
Не те интересува дали е тъмно или светло, дали е слънчево или дъждовно. Имаш собствени възприятия. Не си сам. Това те радва най-много. Дори когато скър ...