May 29, 2008, 5:41 PM

За теб, приятелю 

  Essays » Personal
2191 0 2
1 мин reading

Мечти... Надежди... Разочарования... В един вечен кръговрат. Но не колелото на живота, а спиралата на спомените и надеждите. Не знаеш откъде почва, нито къде свършва. Не знаеш дали дори е истина. Важното е какво си мислиш. И в какво вярваш. И към какво се стремиш. Какво постигаш...
   Тайни заблуждения, че не очакваш нищо, но сам не си вярваш. Въпреки всичко продължаваш. Но успееш ли, всичко се променя. Слънцето свети по-ярко. Луната винаги е пълна и дори против волята си виеш към нея със странни звуци. Само ти знаеш какво означават. Усещаш, че си щастлив. Има с кого да го споделиш. Но няма за какво - някой сам разбира какво имаш предвид. И виждаш смисъл във всичко. Продължаваш да се бориш. Споделяш успехите си. И се радваш повече - те не са само твои, не го правиш заради себе си. Усещаш усмивката на някой до теб. Това е истинското щастие.

Не те интересува дали е тъмно или светло, дали е слънчево или дъждовно. Имаш собствени възприятия. Не си сам. Това те радва най-много. Дори когато скърбиш, знаеш, че и други ти съчувстват. Олеква ти. Щастлив си дори в мъката си. И всичко това - от няколко разменени думи, от мимолетни срещи. От споделени мечти, разочарования, надежди. От един поглед, от една усмивка. Звездите са на една ръка разстояние. Усещаш мислите на вятъра. Гората ти говори. Облаците изписват името ти в небето. Птиците пеят специално за теб. Животните ти се усмихват. Дъждът те целува... Събуждаш се с усмивка. Различен си. Защото не си сам. Защото обичаш. Защото си истински щастлив!

© Ноу Фейт All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??