23 мая 2024 г., 11:16

Забравената цел на буквите 

  Эссе » Другие
291 4 6
5 мин за четене

Ако думите на историка от ХІХ век Филип Шаф „Никое дело не може да устои, ако не израсне от реалните нужди на епохата и не пусне здрави корени в почвата на историята“ са верни, то следва да сме наясно, че е нужно да отговорим на два изключително важни въпроса: 1. доколко разбираме нуждите на епохата?; 2. можем ли да кажем, че сме пуснали здрави корени в историята?

 

Макар и не много изчерпателен, отговорът на първия въпрос е, че нуждите на епохата са лесно забележими, но са толкова много, че сякаш са неизброими. Светът се намира в дълбока духовна криза. Ставаме свидетели на една от най-сериозните агресии срещу правата на хората в глобален мащаб. Ограничаването на основни свободи е на път да достигне колосални размери, а предефинирането на човешките права подсказва, че сегашната епоха е белязана с отстъпление от истината до степен на напускане на здравия разум. Заблудителни идеологии издигат на пиедестал човешкото его, като в същото време атакуват по безпрецедентен начин човешкото достойнство. Насилието над хората се изразява в това да бъдат принуждавани да вършат действия, накърняващи достойнството им, и да възприемат практики, които съвестта им отрича.

 

По отношение на втория въпрос е важно да се отбележи, че пускането на корени в историята не означава, че трябва да се подадем на изкушението да избягаме от глобалното разпространение на лудостта към национализма от типа „България на три морета“. По-скоро то е свързано със съзнателния избор да черпим от мъдростта на миналото, за да посрещнем предизвикателствата на настоящето. Колкото по-ясно разбиране имаме за земята, на която живеем, толкова по-уверено ще стъпваме по пътеката на свободата, за която копнеем.

 

В миналото на България без съмнение има изписани страници, разказващи за величествените дела на предците ни. Някои от тези страници обаче, все още очакват да бъдат прочетени без предубеждение, да бъдат прогласени с безкомпромисния глас на истината, а не да бъдат интерпретирани от наложеното от силните на деня идеологически натоварено тълкуване.

 

Една от славните страници на книгата, представяща родната ни история, е тази, която разкрива създаването на славянската писменост. Правилният прочит на тази страница е от ключово значение за оформянето на идентичността на българина, защото разбирането на мотивите за създаването на езика, на който пишем, говорим, споделяме и изразяваме най-съкровените си мисли и чувства, има пряко отношение към нашата същност.

 

На 24 май честваме един от най-значимите български празници – този на славянската писменост. Българският всеучилищен химн „Върви народе възродени“ по стихове на Стоян Михайловски отново и отново ще зазвучи в сърцата на българите, а имената на солунските братя ще присъстват в разговорите на много хора. Проблемът е, че докато не се обърнем към реалната причина за създаването на буквите, ще продължаваме да тънем в неведение по отношение на най-важното откровение, свързано с езика ни – откровение, което, осъзнаваме или не, съдържа в себе си ключа към откриване на погребаната идентичност на българския народ.

 

Ако по-внимателно се вгледаме и вслушаме във всеучилищния химн (защото в синтезиран вид и до голяма степен това произведение разкрива възприятието на повечето българи към делото на солунските братя), ще установим, че в посланието му липсва нещо много съществено:

 

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден –
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей! […]

 

Удивително е как тези хубави думи, които и малките деца знаят, говорят за значимостта на българската писменост, но пропускат истинската цел за създаването ѝ. Книжовността наистина е сила, която задава посока на съдбата на един народ; просветата наистина е мощна сила; науката е важна; народността не пада там, където има знание… и все пак Михайловски не дава гласност на най-важното.

 

Българската писменост, без която нито книжовността, нито просветата, нито народността са възможни, е създадена с една основна цел – превод на Божието Слово – Библията, за да може славянският народ да бъде просветен от вярата в Исус Христос. Делото на Кирил и Методий е родено от дълбокото убеждение на солунските братя, че само християнството е абсолютната истина, която, подобно на слънцето, осветява всичко, което е тъмно.

 

Славянската писменост дава обяснение на нещо много по-важно от неясното понятие „просвета“ – народът на България е призован да се преклони пред Създателя и да признае, че само Бог е Владетел на всичко видимо и невидимо. Когато разгледаме първите писмени извори от времето след създаването на писмеността, ще видим, че всеки от българските автори, в съответствие със своите верски убеждения, се е придържал именно към реализирането на основната цел на буквите – прослава на Бога. Константин Кирил Философ, Методий, Климент Охридски, Наум Охридски, Йоан Рилски, Евтимий Търновски, Григорий Цамблак, Киприян Цамблак, Владислав Граматик, Матей Граматик и др. създават своите творби, за да донесат на народа светлината на Божието Слово, без което на човешката душа няма как „да ѝ просветне“.

 

За съжаление, дори с невъоръжено око се вижда, че днес българският народ е изгубил връзката с чистите извори на християнската вяра, които са напоявали и нашата земя, и се намира твърде далеч от реализирането на призива да познае истинския смисъл на азбуката, а оттук – и да намери себе си в Божия призив. Величественият призив е дълбоко погребан, но и дълбоко вкопани в земята все още стоят неговите корени. И имайки предвид, че създаването на славянската писменост е една от основните съставки при оформянето на националната идентичност на българите, именно живителният сок от тези корени ни напомня следната истина: независимо дали осъзнаваме, или не, в естеството на българския мироглед е вплетена идеята за поклонение пред Бога.

Можем ли да отнемем съществена част от целта на създаването на една писменост и да твърдим, че тази писменост е в състояние да изпълни основното си предназначение? Целта на създаването на славянската писменост не е придаването на стойност на някаква неясна интелектуална интерпретация на думата „просвета“, а издигането на личността на Божия Син Исус Христос. В този смисъл, всеки българин е длъжен да помни, че буквите, които използва, са създадени, за да бъдат подреждани в думи и изречения, прославящи делото на Спасителя. Защото само народ, който носи Христос в сърцето, си може победоносно да посрещне предизвикателствата на епохата.

 

 

Бележка на автора: За пръв път статията е публикувана електронното издание „Свобода за всеки“.

 

 

© Явор Костов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Факт е, че ние знаем и честваме създаването на българската азбука от Светите братя Кирил и Методий ни прави уникален народ.Да не забравяме, че българите основават няколко държави в Азия и Европа.Наред с азбучната писменост има и още нещо уникално:шевиците,които сме написали като част от облеклото и които още се изписват в Русия,Украйна,Беларус и освен при нас и...т.н.Скопска Македония.Поздравления на всички българи, където и да се намират в този момент!
    Да живее България в сърцата ни!🙏
  • Съгладна съм напълно със Смело Сърце!
    Честит празник на всички българи и нека се обединим, като загърбим различията си и се гордеем с приноса си в световната история!
    "Върви към мощната Просвета!
    В световните борби върви,
    от длъжност неизменно воден –
    и Бог ще те благослови!"
  • Безжичен, в случая ми се струва, че не сте много прав, защото братята /които са монаси и ромейски дипломати/ създават глаголицата наистина с цел да привлекат славянските племена в християнството като им дадат възможност да четат и пишат Божието слово на собствен, разбираем език. Друг е въпросът, че българската азбука и глаголицата не са едно и също нещо и че българската азбука никога не е била само за славене на бога, а решава и много други проблеми, както е изтъкнал Черноризец Храбър.
  • Може истински да ни просветне само когато познаем Източника на истинската светлина.
    Според Евангелието на Йоан от 1 до 10 стих:
    „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.
    То в начало беше у Бога.
    Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало.
    В Него бе животът и животът бе светлина на човеците.
    И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.
    Яви се човек изпратен от Бога, на име Йоан.
    Той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, за да повярват всички чрез него.
    Не беше той светлината, но дойде да свидетелствува за светлината.
    Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света.
    Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът Го не позна".
    Поздравления, Явор!
  • Значи само българската писменост и българските букви са създадени с тази цел? (Казвам българска защото дълбоко не вярвам в идеята за славянството, изродена в панславизма с единствена цел руска доминация). Значи тогава останалите писмености са създадени специално за да славят многобожието на древни гърци, римляни и т.н. Значи българската писменост е уникална в това си предназначение. Да не забравяме, че всяка писменост е създадена, за да увеличи средствата за комуникация между хората и е естествено да отразява духа и нуждите на своето време,но това отрзяване е много по-дълбока нужда, отколкото да се слави който и да е! Излаганата тук идея е дълбоко погрешна и невярна, и няма нужда от много доказателства. Даже само горните реторични въпроси са достатъчни, за да ни убедят в това.
  • Има истина в това, което пишете, но освен тази основна цел - да се слави Бога, българската азбука има и още една не по-малко важна цел - просто с гръцки или римски букви не могат да се пишат български думи. Или както казва Черноризец Храбър /когото вие пропускате, надявам се не умишлено/: Но как може да се пише добре с гръцки букви: БОГЪ или ЖИВОТЪ, или ДЗѢЛО, или ЦРЬКꙐ, или ЧАꙖНЬѤ, или ШИРОТА, или ꙖДЪ, или ѪДОУ или ЮНОСТЬ, или ѨЗꙐКЪ[1] и други тям подобни. Както виждате не всички споменати думи непременно са свързани с прославата на Бога.
Предложения
: ??:??