muhaninja (Кирил Ганчев)
226 929
28 авг. 2018 г., 14:26

Закъсняло бягство 

  Эссе » Личные
1811 0 7
1 мин за четене


Винаги, когато решиш да се завръщаш към себе си, ще заварваш там друг човек. Предишният е отнесъл със себе си всички спомени. Няма ги старите болки, няма ги нещата, на които си се радвал и тези, заради, които си проливал сълзи в отчаянието, че не можеш да ги промениш.
Човекът, който ще заеме мястото си в теб, ще носи белезите на последното ти бягство от себе си. Дали то е било породено от несбъдната Любов, от липсата на комуникация с хора около теб, или поради желанието, да си дадеш почивка от всичко и от всички, то също така, ще е обременено от товара на една навременна, или закъсняла равносметка...
Завръщането ти към теб самия, крие рисковете на предизвикана амнезия – умението да забравяш лица, хора и събития, на които си сложил кръст. Но на някои от тях, може би си прибързал с поставянето на такава тежка и по принцип неотменима отметка. А за други – даже прекалено, да си закъснял да го сториш. И в двата случая обаче, това променя кода за достъп към теб дотолкова, че ти се струва, че се опитваш да се хакнеш сам. Съмненията, относно това, дали си постъпил правилно, приличат на едно досадно и многократно презаверяване на билета за връщане...
Хубавото на пристигането е в това - колко неща си надживял, простил, забравил, или възстановил в ума, душата и сърцето си. Трудно е единствено, да повярваш, че отново си ти. Трудно е, да се довериш на човека, когото си заварил в себе си. Защото белезите след всяко завръщане, стават все повече, а някои от тях не зарастват никога.


Кирето, 23.08.2018 г., 00 ч. 52 мин.
Някъде из Рила планина

© Кирил Ганчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Радвам се, че Ви допадна, ще е хубаво, ако Ви задържа като читател! Поздрави сърдечни!
  • Много откровено!Благодарана съм,че пишете
  • Не, Ани, много различен съм от това лято насам. Толкова много, че не мога да се позная. Но така ми харесва...Поздравче!
    Благодаря, Приятелю Безжичен! Задължаваш ме да вдигна още нивото!
    Светулке, отдавна съм престанал да робувам на суетата, включително и на тази, която уж ни учи да обичаме себе си. За какво ми е, да се обичам - днес ме има, утре не. Поздравче сърдечно!!!
    Илияна, много съм щастлив, когато успея , да замисля някого и съм благодарен, че ми го казваш! Чест и почитания!
  • Браво за това много хубаво есе, написано наистина с талант.
  • Знаеш ли, това, което си описал е по-скоро желание за завръщане към себе си. При истинското завръщане, така наречената от теб амнезия е нещо естествено. Обикновено завръщането към себе си е първата стъпка на поставяне на ново начало или посока. Там няма носталгия по събития и хора, които ти си преодолял, има ново начало и затворена страница. Всяка затворена страница оставя белег. С течение на годините най-лесно се изтриват последните белези. Най-ярък винаги остава белегът на детството и непосредствените години след него. Не случайно много от възрастните хора си спомнят предимно този период, а за скорошни периоди имат бели петна. Просто човешката психика е устроена по този начин. Върнеш ли се към себе си, колкото е по-болезнен белегът, толкова по-силна е амнезията. Иначе не би могъл да продължиш такъв - завърнал се в теб.
  • Да се научим да се харесваме, обичаме и да си прощаваме сами на себе си, даже и променени.
  • Белезите ни правят това,което сме днес, без значение зарастват ли напълно раните или не. Ние сме това, което сме със закъсненията, с избързванията,с недостига на поставените "отметки". Благодаря ти Кирил! Кратко, но ме замисли, а това е наистина хубаво. Поздрави!
Предложения
: ??:??