Закъсняло бягство
Винаги, когато решиш да се завръщаш към себе си, ще заварваш там друг човек. Предишният е отнесъл със себе си всички спомени. Няма ги старите болки, няма ги нещата, на които си се радвал и тези, заради, които си проливал сълзи в отчаянието, че не можеш да ги промениш.
Човекът, който ще заеме мястото си в теб, ще носи белезите на последното ти бягство от себе си. Дали то е било породено от несбъдната Любов, от липсата на комуникация с хора около теб, или поради желанието, да си дадеш почивка от всичко и от всички, то също така, ще е обременено от товара на една навременна, или закъсняла равносметка...
Завръщането ти към теб самия, крие рисковете на предизвикана амнезия – умението да забравяш лица, хора и събития, на които си сложил кръст. Но на някои от тях, може би си прибързал с поставянето на такава тежка и по принцип неотменима отметка. А за други – даже прекалено, да си закъснял да го сториш. И в двата случая обаче, това променя кода за достъп към теб дотолкова, че ти се струва, че се опитваш да се хакнеш сам. Съмненията, относно това, дали си постъпил правилно, приличат на едно досадно и многократно презаверяване на билета за връщане...
Хубавото на пристигането е в това - колко неща си надживял, простил, забравил, или възстановил в ума, душата и сърцето си. Трудно е единствено, да повярваш, че отново си ти. Трудно е, да се довериш на човека, когото си заварил в себе си. Защото белезите след всяко завръщане, стават все повече, а някои от тях не зарастват никога.
Кирето, 23.08.2018 г., 00 ч. 52 мин.
Някъде из Рила планина
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кирил Ганчев Все права защищены
