28.08.2018 г., 14:26 ч.

Закъсняло бягство 

500 0 7
1 мин за четене

© Кирил Ганчев Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • muhaninja (Кирил Ганчев)
    Радвам се, че Ви допадна, ще е хубаво, ако Ви задържа като читател! Поздрави сърдечни!
  • Kehlibarcheto (Стефка Цекова)
    Много откровено!Благодарана съм,че пишете
  • muhaninja (Кирил Ганчев)
    Не, Ани, много различен съм от това лято насам. Толкова много, че не мога да се позная. Но така ми харесва...Поздравче!
    Благодаря, Приятелю Безжичен! Задължаваш ме да вдигна още нивото!
    Светулке, отдавна съм престанал да робувам на суетата, включително и на тази, която уж ни учи да обичаме себе си. За какво ми е, да се обичам - днес ме има, утре не. Поздравче сърдечно!!!
    Илияна, много съм щастлив, когато успея , да замисля някого и съм благодарен, че ми го казваш! Чест и почитания!
  • Bezzhichen (Безжичен)
    Браво за това много хубаво есе, написано наистина с талант.
  • Anita765 (Ани Монева)
    Знаеш ли, това, което си описал е по-скоро желание за завръщане към себе си. При истинското завръщане, така наречената от теб амнезия е нещо естествено. Обикновено завръщането към себе си е първата стъпка на поставяне на ново начало или посока. Там няма носталгия по събития и хора, които ти си преодолял, има ново начало и затворена страница. Всяка затворена страница оставя белег. С течение на годините най-лесно се изтриват последните белези. Най-ярък винаги остава белегът на детството и непосредствените години след него. Не случайно много от възрастните хора си спомнят предимно този период, а за скорошни периоди имат бели петна. Просто човешката психика е устроена по този начин. Върнеш ли се към себе си, колкото е по-болезнен белегът, толкова по-силна е амнезията. Иначе не би могъл да продължиш такъв - завърнал се в теб.
  • svetlitschka (Светулка)
    Да се научим да се харесваме, обичаме и да си прощаваме сами на себе си, даже и променени.
  • LiaNik (И.К.)
    Белезите ни правят това,което сме днес, без значение зарастват ли напълно раните или не. Ние сме това, което сме със закъсненията, с избързванията,с недостига на поставените "отметки". Благодаря ти Кирил! Кратко, но ме замисли, а това е наистина хубаво. Поздрави!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.