(...) ”Защото ти пишеш хубаво.”
Когато комплиментите не носят радост и силите в борбата АЗ-АЗ са изравнени, в празния лист хартия се крие най-голямият страх на твореца. Не, защото не знае какво да напише или как да започне, а защото може и да успее да изрази себе си, чувствата, емоциите, да предаде усещанията си, да бъде разбран. Творците не искат да са разбрани, или поне аз не искам... пък дали съм творец е много спорно... то ако всеки с лист и химикал в ръка можеше да се нарече така... какво ли щяхме да търсим на тая зема?... сироти и плахи... сами и неразбрани... хапливо отричащи творчеството на колегата или пък - приемайки идеите му... кой знае дали щяхме да ядем и спим или пък да се отдадем на вечно мълчание и да се храним с мисъл и самота? Кой би искал да разкъсат душата му на части и да отмерват дали има ритъм и рима, да определят процента на животни, използвани като метафори спрямо същия за растения или пък да броят стиховете... Всеки творец. Защото във всеки творец се крие нещ ...