ice_heart (Н)
68 180
17 нояб. 2005 г., 00:10

Завистта 

  Эссе
9846 0 2
1 мин за четене


           Едва ли има човек, който да не разбира значението на тази дума.И аз нямам за цел да разяснявам смисълът й, като подценявам интелигентността на читателя.
           Всеки от нас в някакъв момент от живота си е бил жертва или обект на завистта.Аз просто искам да споделя болката и мъката, която Завистта ми причини.Тя ми отне не едно и две приятелства.Тя ме принуди да бъда студена и недружелюбна.Накара ме да вярвам, че човешкият род е изтъкан от завист и злоба.
           Но да се върнем конкретно към въпроса: Завист.
           Завистта изяжда човека не само отвътре, но и отвън.Познавала съм хора преди да се разболеят от тази проклета болест.Били са весели, щасливи.Но веднъж прихванали от синдрома "Завист" цялото им същество е подложено на невероятни метаморфози.
           Съзнанието им е обсебено от жестоки и злобни мисли, които не им дават покой.Гризат ги отвътре, докато не унищожат и последното късче доброта, която им е останала.Щом приключи унищожението на вътрешното "Аз", започват и физическите промени - чертите на лицето се изострят, лицето придобива жесток вид, а погледът става зъл.Вътрешното и външното озлобление се сливат в едно цяло и създават едно ново подобие на човек - същество заразено с вируса на Завистта, неподлежащо на лечение.
            Тъжното е, когато близки и обичани от теб хора се разболят от тази коварна болест.Защото тогава те от приятели се превръщат в твой врагове.
             Моя много добра приятелка стана жертва на Завистта.И сега не мога да я позная.Слънчевото и усмихнато лице си отиде завинаги.А на негово място е една бездушна, глупава и нещастна злобарка...
             И тук е мястото да попитам:
             Не трябва ли да се радваме за приятелите си, за хората които се предполага че обичаме, когато намерят щастието, успеха, любовта..?
             Защо хорското нещастие ни прави щасливи, а обратното - завистливи..?
             Защо като вампири се храним от раните и сълзите на приятелите си, но когато те заздравеят и пресъхнат изпадаме в паника и злоба..?
             Защо и в най-големият и жесток звяр има капка състрадание и милост, а в човеците няма..?




На Ани и другите погребани приятелства...    

© Н Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • жалко е наистина да си завистлив!Аз не завиждам на никого защото не смятам,че има полза да се съсипвам от това мерзко чувство.Ние съсипваме най-вече себе си....но повечето хора не го осъзнават!
  • Тъжно нали..........и колко много боли....
Предложения
: ??:??