Завистта

Nov 17, 2005, 12:10 AM

Essays

9847 0 2

1 мин reading

           Едва ли има човек, който да не разбира значението на тази дума.И аз нямам за цел да разяснявам смисълът й, като подценявам интелигентността на читателя.
           Всеки от нас в някакъв момент от живота си е бил жертва или обект на завистта.Аз просто искам да споделя болката и мъката, която Завистта ми причини.Тя ми отне не едно и две приятелства.Тя ме принуди да бъда студена и недружелюбна.Накара ме да вярвам, че човешкият род е изтъкан от завист и злоба.
           Но да се върнем конкретно към въпроса: Завист.
           Завистта изяжда човека не само отвътре, но и отвън.Познавала съм хора преди да се разболеят от тази проклета болест.Били са весели, щасливи.Но веднъж прихванали от синдрома "Завист" цялото им същество е подложено на невероятни метаморфози.
           Съзнанието им е обсебено от жестоки и злобни мисли, които не им дават покой.Гризат ги отвътре, докато не унищожат и последното късче доброта, която им е останала.Щом приключи унищожението на вътрешното "Аз", започват и физическите промени - чертите на лицето се изострят, лицето придобива жесток вид, а погледът става зъл.Вътрешното и външното озлобление се сливат в едно цяло и създават едно ново подобие на човек - същество заразено с вируса на Завистта, неподлежащо на лечение.
            Тъжното е, когато близки и обичани от теб хора се разболят от тази коварна болест.Защото тогава те от приятели се превръщат в твой врагове.
             Моя много добра приятелка стана жертва на Завистта.И сега не мога да я позная.Слънчевото и усмихнато лице си отиде завинаги.А на негово място е една бездушна, глупава и нещастна злобарка...
             И тук е мястото да попитам:
             Не трябва ли да се радваме за приятелите си, за хората които се предполага че обичаме, когато намерят щастието, успеха, любовта..?
             Защо хорското нещастие ни прави щасливи, а обратното - завистливи..?
             Защо като вампири се храним от раните и сълзите на приятелите си, но когато те заздравеят и пресъхнат изпадаме в паника и злоба..?
             Защо и в най-големият и жесток звяр има капка състрадание и милост, а в човеците няма..?

На Ани и другите погребани приятелства...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

sunshine_93 (Мила)

2009-01-01T18:58:16+02:00

жалко е наистина да си завистлив!Аз не завиждам на никого защото не смятам,че има полза да се съсипвам от това мерзко чувство.Ние съсипваме най-вече себе си....но повечето хора не го осъзнават!
ice_heart (Н)

2005-11-25T23:08:00+02:00

Тъжно нали..........и колко много боли....