Липса на вдъхновение. Разтворила съм се в това състояние. Писах онзи ден, без да искам нещо натиснах по клавиатурата и - всичко отиде в нет-пространството... За пореден път, просто нямам настроение, музата ми се е изпарила. Както се казва, в застой съм. В някакъв зимен, заспал период съм. Не че ми е зле - напротив, имам възможността да анализирам на спокойствие, като старица в люлеещ се стол... Да отпушвам от лулата си, като аристократична бабичка от роман на Джейн Остин, и чета - чета в дир.бг новините за снежното бедствие, чета един хороскоп, дето ми го изпрати една приятелка по скайпа, за цялата следваща година, говорим си с нея, нищо, че сме през два блока, но сега в тези студове къде ти да се виждаме... а и децата ни са на училище от понеделник... цяла сутрин пишем домашни, и за утре остана.
Досега се напъвах, белким нещо измисля, белким нещо ме вдъхнови, белким и аз напиша нещо... Не! Вече един месец! Като че с тапа съм запушила вдъхновението си - в бутилка, като джин, който се е ...