Тук трябваше да напиша нещо за книгата. Като винаги, оставям важните неща за последния момент. Започнах да пиша разказчета, защото нямах фотоапарат.
Ами това е. А и не съм много добра с фотоапаратите - все не знам кое копче да натисна.
Започнах да пиша, понеже ме болеше.
Сега може да кажа няколко клишета, ама няма как да ги заобиколя. Всичко, написано тук и там и където и да е било, е написано без грам умисъл, без мислене, без замисляне на… сценария, без подтекст, не го търсете, всичко е в прав текст.
Исках само да сложа емоциите в думи.
Доколко съм успяла, не знам.
За жалост нямам много око за усмихнатите емоции. Навярно не съм добра. Трудно е да накараш някого да се усмихне, лесно е да го разплачеш. Ето днес например – труден ден, разлях 10 литра олио в кухнята на шефа, почти плачех, докато го събирах, не за друго, а заради нескопосаността си. После какво друго стана, не помня. Ама вечерта ме довърши.
Понеже така се развиха нещата, че ме натисна световната криза и то малко след като ...