"Life’s too short to be sitting around miserable" - се пее в едно от новите парчета на Rihanna - Cheers. Страхотна песен, по мое мнение. Смислена. Накара ме да се замисля - има ли смисъл наистина да позволяваме на болката и тъгата да управляват и без това краткия ни живот? Имаме ли време да се отдаваме на негативни мисли и емоции, вместо да грабим с пълни шепи от малките радости, които ни предлага ежедневието? Можем ли да си го позволим?

Всеки божи ден на света се случват хиляди гадни неща, страдат хиляди хора. Всеки си има проблеми и на всекиго са различни. Докато някой се вайка, че върху перфектната кожа на лицето му се е появила мъничка, едва забележима пъпка, някой някъде другаде се бори за живота си. Обективно погледнато, проблемът на втория човек е много по-голям, но за първия пъпката е най-ужасното нещо, което може да му се случи. И си е прав за себе си. Това го мъчи, за това се притеснява, това е неговият проблем.

Тийнейджърите, изненадващо или не, са едни от най-депресираните хора на планетата. Ние, съученици мои, се сдухваме за всяко второ нещо, ядосваме се, плачем, страдаме... През тази възраст за първи път опознаваме не само красотата на  любовта, но и болката, която може да ни донесе нейната загуба. Срещаме се с предателството, разочарованието, лицемерието... Изграждаме себе си, а това не е никак лесно - съпътствано е с много страдание и трудности. Борим се срещу всички и всичко, опитвайки се да си извоюваме собствен образ. С две думи: адски объркани сме. Хормоните бушуват, чувствата ни се люшкат от любов до омраза, от пълно щастие до умопомрачителна тъга. Нормално. Във филма "17 again" Zak Efron казва: "When you’re young everything feels like the end of the world. But it’s not, it’s just the beginning." И е много прав.

Също като всички вас, аз също си имам проблеми, имам своите моменти на слабост, в които се оставям на депресията и се започват едни мисли от типа на „Животът е ужасно гаден. Всичко е толкова нечестно”. Ами да, нищичко не е честно в този живот - приемете го. Един не заслужава нищо, а има всичко, друг не спира да се бори за оцеляването си, а не получава нищичко. Обаче аз осъзнавам, че освен нечестен, животът е и много кратък. Ей го, след 3 години завършвам гимназия. А кога бях първи клас?!

Времето си минава, лети си покрай нас, а ние не спираме да се оплакваме колко ни е трудно, скучно, etc. Ако ние не си го направим, няма кой друг! Затова, когато гореспоменатите мисли се промъкват в главата ми, ги заливам с вълни от оптимизъм, напомням си, че има проблеми много по- страшни от моите и се насилвам да мисля позитивно.  Пускам си музика, която ме кара да се чувствам добре, чета книги, гледам весели филми, говоря си с приятели, абе отвличам си вниманието, за да не мисля за нещото, което ме вкарва в депресия.

Съветвам ви да направите същото следващия път, когато усетите негативизмът да се промъква във вас. Животът, както казах, е твърде кратък, за да гледаме песимистично на него. Има толкова много неща, заради които си струва да му се наслаждаваме - слънцето, малките цветчета, морето, снегът, шоколадът, обувките, колите, музиката, приятелите, семейството... Нищо не е перфектно, но не е и толкова лошо, колкото си мислим. Винаги ще има нещо, което да ни натъжава, въпросът е да не му обръщаме толкова голямо внимание! Имаме много reasons to love being alive, трябва да си го напомняме всеки ден. И те са навсякъде около нас. Навсякъде!

ПП. Когато ви сполети някоя депресия и не виждате нищо позитивно в живота си, първо си внушете, че no negative thoughts are allowed във вашето съзнание, и второ, разгледайте албума на Facebook страничката Paper Monsters, носещ именно името "Reasons to love being alive".  Надявам се, че ще ви помогне да откриете в себе си мъничко оптимизъм и сила за живот, както на мен.

ПП2. И да, знам, че изглежда невероятно да се радваш на някакво си цвете, когато това, което искаш, е съвсем различно, толкова мъничко и на една ръка разстояние, а е толкова невъзможно да го получиш. Никъде не съм казала, че е лесно, напротив - ужасно трудно е - нужни са много усилия, голяма воля и много желание. Но си струва, защото ако преборите болката и тъгата, ще можете наистина да се наслаждавате на живота. Не забравяйте - и след най- тъмната нощ идва слънчево и усмихнато утро!

ПП3. Ще ви подскажа една много добра reason to love being alive: Коледа ---> Дядо Коледа (a.k.a. мама/тати) ---> подаръцииии!