"Life’s too short to be sitting around miserable" - се пее в едно от новите парчета на Rihanna - Cheers. Страхотна песен, по мое мнение. Смислена. Накара ме да се замисля - има ли смисъл наистина да позволяваме на болката и тъгата да управляват и без това краткия ни живот? Имаме ли време да се отдаваме на негативни мисли и емоции, вместо да грабим с пълни шепи от малките радости, които ни предлага ежедневието? Можем ли да си го позволим?
Всеки божи ден на света се случват хиляди гадни неща, страдат хиляди хора. Всеки си има проблеми и на всекиго са различни. Докато някой се вайка, че върху перфектната кожа на лицето му се е появила мъничка, едва забележима пъпка, някой някъде другаде се бори за живота си. Обективно погледнато, проблемът на втория човек е много по-голям, но за първия пъпката е най-ужасното нещо, което може да му се случи. И си е прав за себе си. Това го мъчи, за това се притеснява, това е неговият проблем.
Тийнейджърите, изненадващо или не, са едни от най-депресираните ...