Всеки на този свят живее за да умре, но има един човек, един българин, който умря за да живее. Безспорно "Тоз който падне в бой за свобода, той не умира" и никак не умаловажавам останалите български борци за свобода, но Левски винаги е бил олицетворение на българската обетована земя. За съжаление обаче,  борбата за " Свята и чиста Република" продължава и днес. Дори през 2016 година, все още се делим на българи и турци, сини и червени, леви и десни, русофили и русофоби. България на Левски, не е това, което е България днес. Склонила глава пред Падишаха, българската покорна главица, сабя не я сече, за сметка на българското покорно тяло, което бавно загнива в пясъците на забравата. Срам нямахме до там, че обявихме Апостола за престъпник, заловен от полицията и справедливо съден за постъпките си. Позволихме цигани да се гаврят с портрета му, и само от година на година, се сещаме да отдадем почит на един свят и чист човек. 

Е, драги ми читателю, ще ме обориш ли?

През 1876 година, загинаха хиляди българи, отишли на сигурна смърт, пренасяйки съзнателно своята жертва за България по време на Априлското въстание.
През 1877 година, започва руско-турска война, в която българите, ще получат своята независимост още на следващата година. Тази земя е напоена с руска кръв, не с американска, не с английска, а с руска и българска кръв. Кръв, която изкупва греховете на българите и до днес. Спасени от пет столетно робство, спасени от вековна забрава и получили нов шанс за достоен живот, ние заплюхме всичко и обявихме атлантическите братя за месии, имащи пълни права над живота ни. Загърбихме един цял народ, който изпрати синовете си тук, сред българските села и градове, за да довърши започнатото от Васил Левски.
За благодарност, заставаме срещу Русия в Първата Световна Война, а няколко години по-късно, отново през Втората. За благодарност, все още се оправдаваме с това, че руснаците са ни виновни за мизерията в която живеем. Драги "граждани" на Република България, вие не знаете значението на думата гражданин. За ситуацията в държавата сме виновни самите ние! Виновни сме, че сме наивни, мързеливи, неуки и горделиви. Гордеем се с историята, която имаме, но какво правим за да я продължим? Не е редно да разказваме и възвеличаваме отминали събития и да се тупаме в гърдите с тях, щом не можем да бъдем общество с глас народен. С какво право говорим за Апостола, за неговото име и слава, когато не възпитаваме децата си в неговата идея? Позволяваме вече 26 години, да ни управлява една върхушка, без политически опит, която с лека ръка разпродаде и разруши всичко градено с пот и кръв. Ден след ден, година след година, българското гражданско общество намалява и се стопява под ударите на безумни закони и данъци, които могат да се сравнят с феодалния модел на управление, получаваш толкова, колкото да живееш. Времето лети, за да го стигнеш трябва да тичаш, а ние сме седнали удобно в дълбоката яма и чакаме да отмине поредната буря. През 2016 година, месец февруари, ние обесихме отново Апостола, като не оправдахме и частица от доверието, което той сам ни гласува.

Едно мнение на Иван Иванов