Когато някой се опитва да опише битието на Бога, той обикновено цитира различни източници, според едни от които “Бог е вътре в нас”, според други - “Бог е във всичко”, а според трети - “Бог е непознаваем”. Някои  определят (по-точно отграничават) Най-висшето с “Не това, не това…”, като по този начин искат да докажат, че същността на Абсолютното не подлежи на описание. Но има и такива, които постигат обяснение на сложното и недостъпното чрез аналогия с по-простото и по-достъпно, приравнявайки  отношенията към Върховното до отношенията към Учителя(Гуру). Така търсенето на Бога се свежда до осъзнаване необходимостта от Учител, изпълняващ ролята на посредник или междинно стъпало за постигане на разбирането за Бога. Гуру поема върху себе си  отговорността за трансформиране на съзнанието(развитието) на ученика, както и част от кармичната му задълженост, но само при условие на пълна отдаденост и преданост от страна на ученика. От своя страна всеки Учител е същевременно  ученик на друг, по-високостоящ Учител и така се сформира веригата на ученическата последователност, в която всеки участник (звено от веригата) се явява застъпник и посредник на по-нискостоящия от него пред по-високостоящия и така нататък, до безкрай. Ясно е, че здравината и устойчивостта на веригата (да я наречем Йерархия) ще се определя от здравината и сигурността на всяко нейно звено, затова и включването в нея, тоест приемането на нови ученици, не става лесно. Необходим е постоянен стремеж, през множество животи, към духовно усъвършенстване и разширяване на съзнанието до онзи етап на необратимост, когато ще е невъзможно проникването на червея на съмнението  и особено на предателството, които са неизбежно следствие на пролуките и пробойните в убедеността във върховенството на Йерархията. Пролуките са последствие на небрежност и пропуски в изграждането на мирогледа, а пробойните са резултат от въздействието на вражеските удари върху неукрепналото съзнание. Слабости и грешки може да има и те са неизбежни при всяко постъпателно движение, но колебанието, съмнението, неверието и особено предателството, което ги увенчава, са пагубни за духа и неговото бъдеще. Основата на предателството във всички случаи, наред с изкушението, е страхът за собствената сигурност, във връзка с което е казано: “Не се страхувайте от ония, който погубват тялото, но душата не могат да погубят, а се страхувайте от оногова, който може и душата, и тялото да погуби в ада.” (Матей,10:28)

По този начин наличието на истинска вяра и убеденост  в съществуването и, което е не по-малко важно, във върховенството на Йерархията на Светлината, е главното условие за освобождаване от страха и недопускане на предателство. Защото съществува и Черна йерархия, която също се бори за “души”, само че условията за встъпване в редиците на тази йерархия са коренно противоположни и много по-съблазнителни за лековерния последовател. Приказката за двата пътя, единият от които в началото е гладък и приятен за следване, но води към ада, а другият е стръмен и каменист(трънлив) в началото, но довежда до рая, показва най-добре двете възможности за избор, стоящи пред всеки човек на земята.