Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 10: Украсата
И този ден Беликá беше се покатерила в короната на Беликáр. Продължаваше да разчиства болните листа и клонки. Премахваше всички будили на пътя й, откриваше и шипове, големи, колкото клонка. Но още по-усърдно разчистваше всички изсъхнали листа и к ...

Когато внуците му се подготвяха да извършат някоя беля, дядо Делян ги усмиряваше... като им разказваше за лудориите, които самият той беше направил в детските и младежките си години. Синът му не одобряваше това и само клатеше глава:
- Така само им даваш идеи!
- Не, всъщност ги уча кои пакости си стр ...

- - - 23.02.1975 г. / 21:00 ч. - - -
- „Александър, приятно ми е.” - галантно поемайки нежната й длан между своите, се представи и топло се усмихна.
- „Анастасия, рада знакомству.” - с леко смущение момичето отвърна на поздрава и на свой ред ъгълчетата на устните й се раздалечиха в красива усмивка.
...

Защо ли се събуждам рано?
Да пиша нови стихове?...
Или да чопля стари рани
в душата си от векове?...
Нали каквото да напиша ...

ТИШИНАТА ПО РЪБОВЕТЕ НА СТРАНИЦИТЕ
Автор: : Марина Мияковска, Р.С. Македония
Ще преобърна света,
като ще го разкажа и преразкажа
от горе надолу ...

Спомням си много добре кога донесоха А29.
Беше през ноември миналата година, когато небето тежеше, сякаш бе глътнало цяло стадо волове. Брезичките трептяха тревожно и хилядите им листенца шушукаха едно с друго притеснени за своята съдба. Ако някой в този живот можеше да улови вятъра, то това бяха им ...

студено слънце
осветява пътя ми
февруари е
дълбокият сняг
ни топли през лятото ...

Вървя по пътя отреден
между звездите на всемира.
Дали е нощ, или е ден,
сега не искам да разбирам.
И грешките си не броя. ...

За приятелството и хляба ... . Преди години за около седмица лежах в болница и там се запознах с Вили, моята бъдеща вярна приятелка ... За наше щастие - с нея дори се оказахме почти съседи ... Инженер-химик, на възраст малко по-голяма и омъжена доста след мен ... Едно след друго семейството й забога ...

Ти градиш днес, свой собствен свят
с мисли, с дела, с чувства и цели.
Кроиш планове, изследваш страстта
на чужди нива от теб неживени.
Ти си частица от вселенското чудо. ...

Когато очите си
завинаги затворя,
когато животът труден
спра да боря,
когато за мен угасне и ...

Когато правиш нещо,
прави го със сърце горещо!
Нека огънят те пари,
силно - там, където свари.
Пламъци високо да се вдигат, ...

Да те докосна. Но не с плътта си,
с душата искам аз да те докосна!
Плътта е скапващо се бреме.
Душата вечна е! Душа не се гàси
от полъх на реалност смъртоносна, ...

Отново си самотно мое мило море,
няма ги хората, мрачно е твоето небе.
Само морските птици, твоите чеда
прелитат над теб, махат ти с крила!
Вълните ти са тъмни и буйни сега, ...

Февруари стихва в тихата вечер,
когато не скърцат стъпки в снега,
отпуска бавно две очи от маслини
и прегръща по-силно корава метла.
А студеният вятър хапе до мъртво ...

Райската градина - все ме удивява.
Мисля си за нея, че да мога да заспя.
И как се моля все на Господ да ми позволява
всяка нощ да мога във съня си да я посетя.
Но дали е тя градина всъщност ...

Първият полъх на пролетта… Южнякът, разтапящ ледовете и разголващ черната земя, сваляйки от нея белите ѝ зимни одежди. Подготвящ я за възкресението на новия живот, спящ надълбоко в нея. Разнасящ натрапчивото ухание на дивите сини зюмбюли и деликатния мирис на дъхавите теменужки.
Все още студено, но ...

МЪЛЧАНИЯТА ВИКАТ
... дали защото минах на диета,
във форма да съм, както по-преди,
заслабна, залиня във мен Поета! –
все по-печални взе да ги реди. ...

Вас - съветското знаме роди ви,
и не ще ви уплаши студа,
докато във Москва сте с роднини:
тамошната фашистка тълпа.
Тук ви плащат: от шесто ченгета, ...

Февруари си тръгва и дните от студ окъсели
ще преметне на рамо в торбичка до хляба баят,
по петите му няколко ледни и тъжни недели
чак до края на пътя му тихо и кротко вървят.
Носи китка кокичета бели – под преспите спящи, ...

колчем вярата
безкрай духовен е -
идѝ я обуздай

Януарска зима е. Навън вилнее страшна мразовита буря. Дебел сняг е покрил цялото село. Врати и прозорци са затрупани. Селяните, блокирани по домовете си. Няма ток. Само огънят тлее. Бащата е разпалил огнището. Майката е омесила вкусна пита. Децата са насядали край трапезата и слушат бабините приказк ...

Бате Любо - да, ти си отиде.
Да, и теб те погълна нощта.
За последно успях да те видя.
И ми каза и някои неща.
Съжалявам, малко те познавах. ...

Аз не помня кога съм роден на боклука,
Но съдбата ми даде пробито билетче -
Полуглух, куцокрак след една злополука.
Знам, че можех да бъда за някой късметче.
Щях да мъркам доволно до мама в кревата, ...

Обръщам нощем към небето взор
И въпреки безбройните сълзи
Аз търся сред небесния простор
Една звездичка да ми заблести.
Познавам я, макар да е сред много. ...

Докосваш ме с обич пресвята
и будиш ме в светлия ден,
родино - с любов си богата,
от нея съм аз окрилен!
Вървя под звездите ти ясни, ...

Предчувствие ... . Много хора са със силна интуитивна чувствителност ... Мисля - и аз съм от тях, а сънищата ми - прекалено ярки и показателни, никак не са малко ... Дори, не веднъж съм летяла на сън ... Но, преди няколко години имах преживяване, наистина много ярко ... И по-точно, този случай беше ...

Мъгла и дъжд… паважът мокър свети,
припламва ярко уличен фенер –
сюжетът е почти за късни срещи,
а сцената почти е по Превер.
– Целувам Ви ръка! – изричаш тихо. ...

Радостта
Радостта - основа е, и цел
Основна на живота.
Хората, човешките душите
- тук под Слънцето, във Яв, ...

човекът който открадна реката
тегли мрежите към небето
притварям очи
златни рибки (между ресниците) трептят по вечно
зеленото дърво ...

Семейството на Ники се хранеше най-често вкъщи. Майката и бащата заедно приготвяха храната, а децата винаги им помагаха. Пазаруваха заедно и всеки имаше своя торба за покупки, които носеше на връщане от супермаркета.
Един ден Ники чу по телевизията, че оризът е много полезен и реши, че ще яде само о ...