Разбираш ме единствена на този свят,
в мъглите му просъскващодимящи,
в ужасно бедния му на идеи хищен глад,
в очите от безсмислени мечти искрящи...
И вкопчен в теб забравям за смъртта, ...

Тръгва си юни...
Беше разплакан,
ала дойдоха дългите дни.
После посрещна топлото лято,
слънчеви ласки то ни дари. ...

Аз съм зомби,
но мозъци не ям!
Само женски бомби
и не ме е срам!
Затова и не гладувам - ...

КЪСНИ СЛЕДОБЕДИ ПРЕЗ НОЕМВРИ
В надпреварата с живота,
който – как се издими! –
и ни влачи неохотно
в труди и трънливи дни, ...

От всеки друм с тъга преплетен,
душата ми изплете си въже,
с конец във спомени облечен,
за кръвта по двете ми нозе…
Пътя ни без трудност и без рани, ...

ЛУДО ЛЯТО
... неделя е – и лудницата пусна! – и всички луди тръгнаха в града,
с угаснал фас на долната си устна дори и аз сред тях развях брада,
посипах си главата с морска пяна – и мислих по напуснатия кей
дали не ще разчопля стара рана, ако извикам някому: – Здравей! – ...

Остра костта е. От риба.
И е заседнала в гърлото.
Въздухът стене... Вибрира...
Дращи небцето ми..! Пърли..!
Спъвам се в теб. Отмалявам... ...

Една котка казала:
– Мяу.
А другата:
– Взе ми думата от устата.

За миг се разсеях и… вече е есен.
Тръгнаха си приятели, ятата със песен.
След безкраен летеж и досадна умора
Животът-проверка… стигнал е изнемога.
Изгубих ли себе си, след поредния бяг ...

Някога отдавна – между пушки стари…
На купон веднъж сред пекани другари.
Тошко се накваси, чак до козирката…
И като градушка, тръгна през гората!…
Трябваше тогава, дълго да се влачи, ...

Желани усмивки ...
Усмихвам се днес, и винаги,
а кой от нас не се усмихва
с радост - на цветя, на дечица ...
Усмивки какви не - игриви, ...

(На сина ми )
На шести юли беше страшна жега.
Денят конкретно беше нетипичен.
Мислех, че света към мене гледа
и чака вест - момче или момиче... ...

Дано разбера кой пол притежавам.
Вече седемдесетината не ми пасват.
Смътно догаждам се за стотния.
Куца ми ориентацията, искам пенсия.

Времето не течеше тук. Или течеше в толкова много посоки, че самата дума се изпразваше от смисъл.
Йоан, изтощен, но устремен, стоеше в сърцевината на своята квантова конструкция. Тя не бе идеална. Не бе гладка и блестяща. Тя бе човешка – пулсираща, неравна, пълна със съмнения. И с надежда.
А срещу н ...

Прасето забоде копито в най-горния ред на страницата и зачете високо, като се запъваше почти на всяка дума.
Първа гатанка на Свинска:
Яйцето – елипса,
жълтъкът – кръг
в черупка. Бели се ...

Къде не можеш никога да стигнеш?
Докрая на мечтите - нямат свършек.
Докато до предела им се вдигнеш,
те изпреварят, свежи пъпки вържат.
Запитай се, защо не остаряваш. ...

Времето е толкова различно -
една цигара време,
един събуден сън,
набъбнало критично,
посреща те навън. ...

Не бързай! Не ставай голяма все още...
Мънички стъпки се втурват умело
в новия свят - откриватели смели.
Ръчичките търсят опора тъй рядко...
Детството, лудо, е толкова кратко. ...

Бо̀же - предадат
ли Те - харизват се на
черния отвъд

В ДЪРЖАВАТА НА КРАЧЕЩИТЕ МУМИИ
... защото цял живот танцувам с думи, не ме учете, моля, на танго! –
побратим на сахарските самуми, мълчах със тях на тайнствено арго,
в пустини, степи, вдън сибирски тундри връхлитаха ме – вихрени ята,
до сетните ми смислени секунди за тях – да дишам! – Бог ми обеща, ...

На жена не мога да откажа -
Сърце ми, пусто, мекушаво...
В градинка, бар, или на плажа,
за тях... докрая се раздавам...
И те използват ме брутално - ...

Заместване и благодарност
При размишление,
При разглеждане на
Жизнени картини,
Благородно може да ...

Отпраща ме. По залез. В понеделник.
Една любов с очите на Адам.
Небето си почива. Легнало под сенника.
И пише нова строфа, без да знам,
че тъне още гребенът в косите ми ...

Хапнахме в крайбрежна таверна по полувин печено пиле, салати, студена бира.
- Харесва ли ти - попитах
- Ох, не съм си представила никога, да ям и пия с настървение и то осолена цялата, здравословно е нали - през смях отговори.
В къщи пръскалата работеха, миришаше на свежест.
- Радост, има топла вода ...

На съкращението „хоремаг“ старото значение е хотел-ресторант-магазин; новото е хомо-революция-магаре.
Предлагам дума „мастолег“ вместо маса-стол-легло; нужна е за скъсено изброяване на малкото обзавеждане на голям пророк (по библейска справка) или на цялата моя собственост.

,, Земята няма нужда от нови континенти, а от нови хора."
Жул Верн
Изгубихме се!
Някъде по пътя,
който в началото ...

Мълчанието ти отива,
но то си има своя тайна,
копнежа в него се разлива
с размер от точка до безкрайност.
А думите, макар и скрити, ...

Ех,че ми отива много
да съм абонат на зоопарк!
Идват различни двуноги
и драми разиграват без антракт.
Не ме разбирайте криво- ...

Душата ни е неспокоен вечен пристан на надеждата.
Подобно бурната вълна -
чак до последно блъска се и тя,
бушува
и само екотът се чува - ...