Мълчиш, приятелко добра,
и светиш с твърдия си блясък,
и никой земен крясък
не може да те трогне, знам…
И твоите сълзи червени са почести – ...

Глава втора
„Който пази тайна, трябва да пази тайна, че има тайна за пазене.“
Френсис Бейкън
Бомбай - понеделник, 4 февруари 2103
- И така - откри срещата на Висшия медицински съвет към Всеобщата глобална медицинария председателят му доц. Сидар Ореши, - събрали сме се, за да обсъдим непрестанно раст ...

Понеже съм създадена от плам
не мога да мъждукам. Вощеници
край мен рисуват сенки многолици,
а аз изгарям. И гневът ми ням,
отприщи ли се в яростни пожари, ...

Първо обедняваме духовно. После – материално.
Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, толкова по-богати се оказват онези, обладаващи нашата духовност. Малкото, което имаме, е нещо, което те не могат да присвоят никога. Но то е важно. Все пак сме хора. И те изстискват лимона на изцеден ...

Искам
да заспивам
във очите ти,
завита
с одеялото на миглите; ...

Чувстваш ли дълбоко –
така, че всичко да трепти,
сякаш с теб се свързва,
никога не ти омръзва,
пропило тихо дните ти, ...

Извезани отдавна от съдбата,
чакат пътищата твоите нозе,
щом поемеш въздух си в играта
и ролите сърцето ти преде.
Ах, колко шарена е тази черга, ...

Усещам как угасва сиво жило
пронизало сърцето ми преди.
Перо от ангел даром изпрати
от небеса – да ме омае мило.
И потопено в тихото мастило ...

Морето изяжда ми плътската жажда,
яда ми към хората и към света.
Седящи на пясъка
празни
омразни ...

Чуваш ли, мое безвремие,
колко ми е лирично?
Пулсът ми бие отмерено
и ти шепти „обичам те.“
В мене любов – изгаряща, ...

Сключваш длани в молитва ли, мъдрост?
Строго смръщена, сива мълчиш.
Стига гледа в незримото бъдно,
дай магия – да хване дикиш,
срещу людски закони и строгост, ...

Днес е понеделник. Дояждам овесената каша, приготвена ми от баба Пена. Кашата е вкусна – в нея има парченца банан, портокал и фурмички. Тъкмо свършва филмчето „Пес Патрул“, Чейс е любимият ми герой.
Когато порасна и аз ще нося фуражка. Искам да стана полицай и да залавям лошите хора.
Осем часá е. Мо ...

Някога, някога, толкова някога, че питам се:
Аз ли съм това?
Макар че духът е същият и усмихвам се:
Колкото - толкова, каквото - такова!
Очите са същите, макар да виждат различно, ...

Кажи ми твоите отметки в лентата за бърз достъп на дисплея, за да ти кажа какво си.
Досадник е общуващ телесно без разрешение, самотник е общуващ писмено без читатели.
Общественик е, комуто не е отнето правото на слово.

Когато съм лоша боли ме,
без маска и гола съм аз,
суфльорът изгубил е глас,
а твоят с лице е. И име.
Когато ранявам кърви ми, ...

Не е скулптор, а извайва
чудеса от белота.
Очите и сърца омайва
с нежна снежна красота.
Не е художник, а рисува ...

— Кръстник, за начало в Япония ме заловиха в контрабанда. Дойде едно сладко кученце и взе да ми души чантата. Водеха го две момиченца с вид на седмокласнички от балетното училище. Казвам от балетното, защото в другите в седми клас има мутанти от които стават три тях. Носеха брошура с нарисувани хран ...

Част първа
В недрата на един зараждащ се гърч
„Картър:
Кога се зародиха съмненията ви относно декатрона?
Щрудел: ...

Муза ли си ти? - Стихът ми пита
арфите от звездни висоти.
В искрено изгряващи мечти
отговорът тайнствено се скита.
Новата надежда днес полита, ...

Тук стените са влажни от тишина,
а времето се разклаща като ръждясала ключалка.
Пиша ти, за да не изгубя гласа си –
той е последното свободно нещо в този затвор.
Може би навън днес има протест, ...

Дойде декември и душата му е бяла,
сънува сняг градът ни и с ръмежна жал,
врабец притихнал в мокри клони се е сврял.
Оплаква златната си есен на раздяла.
А тя, с любов и нежност топлина раздала, ...

ЛОШИ ВРЕМЕНА
Автор: Славчо Ковилоски, Р.С.Македония
– Лоши времена настанаха, сине.
Небето е мрачно
и слънцето го няма. ...

НА СБОГУВАНЕ С НОЕМВРИ
Какво ли тишината ще предложи
след полета на сетното листо?
На есента обагрената кожа
ще се изсули в празното гнездо. ...

Безследно неизчезнал ще се върна,
за да оставя в лятото следа.
Тук всяка непогалена вълна́
очаква мен и моята прегръдка.
Морето е завинаги мечта. ...

Ето ме, приятели, днес, тук и сега
вперила поглед към сините небеса.
Накъде съм се запътила от заранта
към новите ми 365 дни от моите лета.
За някои съм същата, за други съм дама, ...

Българска му работа
или
на какво учим младите
Целодневно, по телевизии разни,
може безплатно да гледаш ...

Тик - так... Понеделник идва пак.
Нова седмица започва... Но на
стара почва. Има-няма, все едно.
Пак сме с мириса на туй л...о!
Ново-старо... все едно, няма да е ...

С устни докосвам чашата
и отпивам глътката Мерло.
Пред камината напалена
горчи и това вино.
Пламък извисява се оттам ...

Ще имам ли сили, а знам ще боли,
как есен да сторя на пролет?
И ангели бели за мене дали,
априлска дъга ще измолят?
По мокрите жици сто дрипи висят, ...

Откъс из една от неиздадените ми книги: "Клоун 13".

"Waterless World" by Ivan Drakaliev🏝️
🌵Ethno Project👈
26/11/2025
city of Moscow ⛪︎