ЧАСОВНИК С ПОВРЕДЕН МЕХАНИЗЪМ
Кръстовището днес е претоварено.
И пушекът, шумът, дъждът и кишата
в объркания морз на светофарите –
нечути и невидими, въздишаха. ...

Небето над древната местност, която след стотици години щеше да носи славното име на варненския квартал Аксаково, тънеше в тишина. В един момент ярка светлина озари хоризонта и малък метеорит се разби в земята. Миниатюрен кратер озари нощта с оранжева светлина.
След известно време кратерът угасна и ...

Любовна лирика от MОTӦRHEAD
Махни се, тръгвам си от тая стая
и не плачи в моята бира.
Достатъчно! Това е края.
Хапни куршума, аз стартирам. ...

На разсъмване, малко преди да отворя очи, чух ясно: Тотален Имерсиален Контрол. Беше ми внушено свише! Обсъдих го с обичайните си събеседници въпроса и стигнахме до извода, че това е контрол, осъществяван чрез пълно потапяне на човека в среда, от която няма външна гледна точка.
Малко като рибата, ко ...

Израснах там, където гладът има име,
а тишината говори по-силно от вик,
където мечтите не смеят да викат „вземи ме“,
защото светът ги превръща на прах за миг.
Носех тежест, която не беше за дете, ...

Плъзва пак тиха тъга на брега,
стъпки отекват сега на брега.
Вятър от южни морета довя
мокра целувка с мъгла на брега.
Гледа луната от синия свод, ...

В лабиринта на чувствата открих теб,
сред пътища безкрайни и мечти безброй.
Като светлина сред тъмнината се яви,
и озари със нежност моя свят и мой покой.
Преди те търсех в шепота на ветрове, ...

Път сред нищото, зове!
Крачка първа направи!
И трудно е без воля. Знай!
Крак с крак да размениш...
Стани, ходи, ти можеш. ...

стихът -
сърце туптящо
стихът -
сърце пламтящо
стихът - ...

Не спирам аз - жена ми да обичам!
Макар да не познавам любовта.
Аз всяка сутрин тръгвайки да тичам
наблизо - из съседната гора,
с усмивка - по челото я целувам, ...

Стъпва лятото горещо
по килим от светлина.
Случва се вълшебно нещо
в тази слънчева страна.
Плажът е искряща сцена, ...

Един монах. Броеница реди.
Устни бледи и напукани...
едва помръдват. Нещо мълви.
Клепалото трака в ритъм запъхтян.
Нов ден... стари молитви. ...

Професор Мераклит доказа, че е невъзможно гмурване два пъти в една река, ако не умееш плуване.
Доцент Катил допълни, че е невъзможно плацикане още един път в същата, ако не настигнеш предишната вода.
Асистент Галфон уточни, че е невъзможно цамбуркане дори нула пъти в нея, ако не харесваш къпане.

Стъпва лятото горещо
по килим от светлина.
Случва се вълшебно нещо
в тази слънчева страна.
Плажът е искряща сцена, ...

Мед, шафран и златен плам
хоризонт горещ обливат,
Слънцето в зенита там
жарко лято ни разкрива.
Ден магичен в лъч тупти, ...

На захарен памук прилича
яснеещият нощен свод,
когато в утро се облича
с оттенък – ягодов сироп.
И в злато ръби се по края ...

Сто години кова ти душата ми, в сърп ли преви я?
И какво да пожъна кажи ми в стърнище сега?
Все в очите те гледах, животе и с малко магия,
оцелявах прегърнала нежно онзи тъга,
от която в очите ми нощем луната сия и ...

Като малка нощна пеперуда
се въртеше сянката ми детска.
А луната, кръгла до полуда,
се издигаше в небесна фреска.
Дядо палеше цигара. Втора - ...

Мисъл и чувство - нещичко
от всеки съм.
И все пак...
вярна на неизменното
в себе си съм. ...

Път към Бог. Тук тревите свистят,
потен вятърът тънко свирука.
Път за слепи и жадни, чер път,
който тръгва и връща се тука.
Този път ми е писан — да мина ...

Пиян съм от чуждата горист,
от своята слабост -пиян ,
пиян съм от това че не мога
да се боря с човешката сган.
Пиян съм от своята мъка, ...

Дойде отново време на липите
с божествено магичен аромат.
В тях хиляди желания са скрити –
във пазвата на всеки дъхав цвят.
Липите са съдбовната надежда, ...

Сърце и разум, разум и сърце
преплитат струни на душа и тяло.
Емоции разпалват на лице
и не приемат двупосочно цяло.
Сърце и разум - вечният двубой, ...

– Преди няколко дни е избухнал пожар в главната оръжейна – докладва намръщено генерал Арен Сот – Успяхме да потушим огъня преди да достигне складовете с барут.
– Подозираме, че може да е предизвикан от така наречените синове на бунта – добави тревожно кралският съдия, Ларбил Ватслав.
– Но това е ужа ...

"Точки" от разходката
Животът е "разходка".
Процес всеки жизнен.
Умът се храни от разходка.
Душата. А духа твори ...

Слънцето грейна, небето се смее,
в морската синя вода се люлее.
Денят ми е дълъг – от изгрев до залез,
измерен във пясък и шепи от миди.
Броя сладоледи – един, два и три, ...

Ако свалиш оръжието, нека да е за децата. Те играят с пластмасови оръжия понякога. Откъде го знаят? А откъде го имат?
Свободата ни дава повече власт, отколкото ни е нужна.
Ако умираш без любов, най-вероятно не е смърт. Друго трябва да е.
Хубавият спомен прилича на нещо. Щом е нещо, значи хубавият сп ...

Слънцето грейна, небето се смее,
в морската синя вода се люлее.
Денят ми е дълъг – от изгрев до залез,
измерен във пясък и шепи от миди.
Броя сладоледи – един, два и три, ...

Има хора, които остават в живота ни не заради това, което получаваме от тях, а заради това кои са.
А аз не те ценя заради това.
Не заради това какво ми даваш.
Не заради това как ме караш да се чувствам.
Ценя те заради теб самата. ...

Ще я придърпаш
към себе си,
ще я целунеш по бузата,
но вкусът ще е друг
блудкав. ...

Вечер накисвам сърцето си
Да се маринова през нощта
В сос от целувки и въздишки
За да е крехко на другия ден
И по-лесно да се разреже ...

В нощта преди лятното слънцестоене, светлината беше по-особена, отколкото през останалите нощи от годината. Вместо да угасне съвсем, тя оставаше да грее, заявявайки своето пълно и абсолютно господство, издигайки се в зенита си, за да започне после плавно да се спуска, давайки сили и все повече мощ н ...

Щом намразих и детството, значи
стигам своя неземен Ханаан.
Nevermore нека гарванът грачи
и погребва най-светлия блян.
Нека вятър от детския спомен ...

Месеците летни
приличат на мъже,
идват с обещания
за какво ли не….
Топло те прегръщат ...

Танцуващото лято
И ето идва лятото, и ние пак сме влюбени,
и всичко в нас е шеметно, всичко се върти.
Цветята с много багри са, дърветата − разлистени.
И колко ни е хубаво да бъдем аз и ти! ...