Съдбата мен отреди
за горчивото
тегло
На нож във тъмното
възмездие ...

На гости съм - на Третата планета.
Но по-далеч не искам да летя.
Паркирал съм си кривата ракета
до къщичка с камина и цветя.
На двора гледам две големи псета. ...

Тя посреща гостите на прага
с хляб – от нея месен – и със сол.
Над сукмана пафтите си слага
и застила с черги пода гол.
В собата пред кръглата синѝя ...

I left you at the station.
To you alone, I gave a key.
You smiled, a glint of a tear appeared,
and you handed me yours—pressing it
into my still-burning palm. ...

В трънака ли съм още? Изподрани
от драки са добрите намерения.
При все, че ме измъчват люти рани
не ме отказват болки и съмнения.
Пробивам път през шиповете с длани, ...

Ех, да бях, но не съм тази, дето в уханните нощи,
го остави без сън падишахът... разказва и още...
Аз хиляда по три зная притчи (ума да ти взема)
щом да плаче се скри престарелият страж на харема.
И измислям ги в ход, и в колиба и в царски покои, ...

Слънчасал хълм,
протяжна тишина...
Небето кротко
слиза за молитва,
отвръх баира ...

Тъгата си в боите претопи,
сълзите нека капят по платното бяло.
Художнико, не се погубвай, а твори!
Нека твоя муза съм и новото начало.
Луната скрий в медните коси. ...

И ЧЕ НЕБЕТО НОВА РОДИНА СТАВА
Автор: Стела Босилковска, Р.С.Македония
1.
че златото
сребро става ...

ГРЕШЕН ПЪТ КЪМ РИМ
Как лъжем се, че всичко предстои,
че времето навярно е безкрайно.
И всеки къта съкровена тайна
в сърцето си – като наченат стих. ...

Тука плахото утро дъхти на трева,
поросяла от топла, невидима ласка.
И щурците, надпявали - звездна - нощта,
се хвърлят след стъпките на косача.
Те крещят, но отмята ги той със замах - ...

На стената у дома стои
стара семейна картина.
На нея сме нарисувани
мама и татко,брат ми и аз.
Картината избеляла е вече, ...

. Опълчението е синоним на най-високите воински добродетели на българския народ... Историците подчертават неговата важна роля за победния изход на Руско-турската война 1877-1878 г.... Голяма част от опълченците от Плевен и Плевенския край са зачислени в състава на 3-та и 5-та опълченски дружини… Изв ...

Не идвай още, моя пролет,
макар да чакам тебе аз.
Дочувам сякаш твоя глас
и пърхащи криле във полет.
Недей да идваш рано е, ...

Часът е три, а мен не ми се спи.
Ще взема да прелистя малко Гьоте.
А може като хапна три сарми
да драсна стих за новите идиоти.
Или пък ще отключа тъп канал, ...

I left you at the station.
To you alone, I gave a key.
You smiled, a glint of a tear appeared,
and you handed me yours—pressing it
into my still-burning palm. ...

Българите имаме традиция тъй стара.
Малки и големи тя усмихва и носи пролетта.
Признава или не, всеки в нея вярва.
Мартеница се зове и ни слави пред света.
Бялото ни води по пътеки нови. ...

Сън ли бе или реалност,
миг ли бе или безкрайност?
Аз и ти във всеотдайност
с трепета на буйна младост.
Блян ли бе или реалност, ...

Нима е трудно да Обичаме...
И не само хората около нас?!
Дори тези, които никога няма да видим...
И тези, които няма да разберат за нас.
Нима е толкоз трудно да подадем ръка! ...

Снегът във преспите се пука,
Баба Марта идва, чука
и деца с червени бузки,
със очички теменужки
хванали се за ръце ...

Държавникът разтри слепоочията си. Свали очилата и загледа документите върху бюрото. Чувстваше се ужасно уморен. Напоследък не можеше да спи: мисълта за бедността на хората го съсипваше, не му даваше мира.
Една муха влезе в стаята и започна да снове насам-натам. Оцапа автентична картина и после заст ...

Очите ти аз чувствам не от днес.
Морета те са, още небеса.
Пленява същността им с тих финес
и плувам, и летя сред чудеса.
В моретата им топли, в дълбините ...

История по залез разкажи ми,
нека си почива светлината.
Една история да е във рими -
поезия докосваща душата.
Нека да е пъстра като есента, ...

Там е работата-
просто ти не разбра!
Аз не съм такава!
Демоните ти да люлея-
приспивни песнички да им пея, ...

И тази зима скоро ще отмине.
Ще се пробуди сънено светът.
Дърветата в зелено ще разлистят,
с цветове ще ни прегърне пролетта.
Ще бликнат ручеи застинали. ...

Запоят приключи едва в първите часове на новия ден. Въпреки опасенията на Димитрий, и двамата бяха намерили пътя до стаята си, което не означаваше, че нещата са протекли безпроблемно.
Отпуснат от лявата страна на леглото, чернокосият младеж спеше. Виното, както обикновено, го беше съборило бързо. За ...

Сънувах сън, че съм художник.
Размахвах четка в ръка.
И сякаш бях духовник -
в облаците се носеше жена.
Жената беше свела поглед, ...

Тази нощ ще заплачат звездите.
Но защо? Аз съм грозен и черен.
Не, недей да ме търсиш с очите.
Тъй не можеш да ме намериш.
Тази нощ и вълците ще млъкнат. ...

Молитва-мантра към Майката Земя
Дворът на нашите бащи-деди,
Градините - които значение
Придобиват през
Пролетта специално, ...

Този, който успее да заличи миналото, ще владее бъдещето!
Неизвестен автор
Лудите всъщност, са ясновидци, които не са успели да овладеят дарбата си..
След сериозни, многогодишни изследвания, учените установиха, че не винаги рогата при мъжа, са вследствие на изневяра от страна на жена му. В някои слу ...

Развява вятърът косите мои,
смразяват вихрите и силно парят
очите, взряни надалече, в боя,
и в рани незараснали и стари.
Ръбът отвесен е и хлъзгав, зее ...

Майката и бащата на Виктория я бяха оставили при баба ѝ. Още, когато дойде, момичето разбра, че тя бе различна. Често я виждаше да си говори сама, понякога се смееше зловещо. В малко, дървено сандъче пазеше мартеница. Усуканото червено конче бе странно твърдо, от него се носеше миризма на гнилост. Б ...

Фанагория
Има надежда за България, докато има хора, които освен да провиждат и действат. Започнах, като коментар, в подкрепа на автора, позицията му за България и гнилото статукво /„Исторически парк – истина или лъжа?“ на КухПън/, но реших, че Фанагория заслужава да разкажа за нея.
Варна, кв. Аспару ...

Бягство в „дежавю“
(една почти истинска история, която в никакъв случай не е почти историческа истина!
Посрещнахме я на аерогарата. Прибираше се в България за първи път, откакто беше забегнала към Западна Европа още в първите дни на демокрацията. Бяха приятелки с жена ми от деца. Ще я наречем Бегони ...

И пристъпва Марта в своите владения -
слънчева - и с мàртенични украшения!
И се кипри, тафри, гизди, руменее
и в сърца лудее, и душѝ люлее!
Единайсет служат ѝ отбор-юнака! - ...