Върнете в кули от сребро
поетите си и царете –
оттам, с разюздано перо
да ръсят стихове, декрети.
На протока на бог Ормузд ...

Тези облаци бели,
опрели къдели
са декор на неземна любов.
Без да питат къде ли,
в душата са спрели ...

Светът в събота и неделя,
за мен, превръща се в игра!
Два разкошни, цветни дни,
дни, пълни с живот
и сбъднати мечти, ...

Нажежени струни... Пъстра рокля...
Музика и танц се сливат страстно.
Чувственната песен сладкогласно
две сърца от обич чиста стопля.
В твоите коси, о, не напразно ...

Не знам дали ще ни помогне,
но няма да ни навреди,
ако запалим страстен огън
отново в нашите гърди,
и пак започнем да се търсим ...

Понякога човек е като стара сграда, полуразрушена от времето. Била някога нещо, могла да бъде нещо… Вместо това е дом на бездомни котки и забравени мечти. Понякога слънцето огрява и затопля тухлите, гредите, крехката мазилка, и сякаш по един хубав начин нищо няма значение, всичко е както би трябвало ...

към
небето се
политва чрез молитва

В пълната стая търся твоя поглед.
В голяма тълпа се оглеждам за твоето палто.
В чуждия шум се вслушвам за твоя глас.
В известията на телефона,
все още чакам твоето съобщение. ...

„Кинжален“ огнелом - книга първа от пенталогията за Зиметария
Глава осемнадесета
През взривната тъма на огнелома
Спускателната капсула бе готова за по-малко от час след като Танто се съгласи да поеме по опасния път към Зиметария. Трябваше обаче да се изчака още два часа и половина, докато настъпи на ...

Една муха се заблудила...
че птица бяла се е родила.
Но много се е заблудила...
защото мухоловката я заловила.
Не си безгрешен, щом... грешиш!? ...

Светът в събота и неделя,
за мен, превръща се в игра!
Два разкошни, цветни дни,
дни, пълни с живот
и сбъднати мечти, ...

Пролет е. Люляците нацъфтяха
на небето с лазурния цвят,
лястовички над тях полетяха,
прелетели половината свят.
В очите свои събрали ...

Садя плодове в своят вертоград:
Тучна и свежа моя градина,
Но не умирам от никакъв глад —
Земеделец съм всяка година.
Наслаждение, дълголетие ...

ПИСМАТА ОТ СЪНЯ МИ
Автор: Тоде Илиевски, Р.С.Македониja
Между двете къщи край реката слязох.
Преляла беше и бе чудно чиста.
Купища ценни на брега видях ...

Да, луда бе и си остана луда
главата ми. Не поумня ни грам,
каквато съм, такава. Виждаш сам,
на скучните за потрес и почуда.
Сърцето ми е плам. Сънува вис, ...

Забрави сетивата,
посрещни ме с душата,
нека да те погледам,
нека обич ти дам.
Приюти ме в сърцето – ...

Здрачава се и съскаща отрова
със вкус блатист на чер кошмар
преглъщам в кожата си нова:
Немъртъв дух- безценен дар!
Проклятие, изтръгнато от съ́лзи, ...

Вече четири години
и в летата, и в лютите зими,
зарад страшното на войната,
с мама живеем под земята.
Вън се води бой! ...

Той е момче от друго измерение,
някак си всичко предвижда.
Вижда в очите ми студ, съжаление,
пламък, а грях недовижда.
Прави от мен не жена, а момиче, ...

Днес цветя под найлон растат,
Сухи за дъжд, слепи за звезди,
Толкова сити, и все пак гладни
За посока отвъд света познат
Разделени от безброй бразди, ...

Приказката свърши. Принцът е самотен вятър,
корабът отплава в чужди дълбини.
Празен е салонът, падна и театърът,
останахме само аз... и морските вълни.
Няма вече балове, нито златни каляски, ...

Приказката свърши. Принцът е самотен вятър,
корабът отплава в чужди дълбини.
Празен е салонът, падна и театърът,
останахме само аз... и морските вълни.
Няма вече балове, нито златни каляски, ...

Вървя по познатите улици,
запечатали моите стъпки
забързани, помнещи утрини
с пеещи птици и клони напъпили.
Но друго е всичко сега. Бетонът ...

В навечерието на свободата
19 април 1876г. Копривщица (навечерието на Априлското въстание)
Приятелю мой,
Пиша ти тези, редове с леко трепереща ръка, не от страх, а от вълнението за онова, което предстои. Въздухът е странно напрегнат тези дни, сякаш самата земя знае, че скоро ще заговорим не с думи, ...

Момичето от февруари
В просъница Рилка чу нещо като мяукане на котка, после звукът се засили. Затихваше и пак се смесваше с воя на зимната вихрушка. Беше студена февруарска сутрин. Тя отвори вратата и ясно чу бебешки плач – толкова слаб и отчаян, че сякаш не беше от този свят. В краката й на прага л ...

С дъх на череши и вкус на сълзи
Чакам те, лято, така те копнея...
Със сенки от дивите бели брези
И птици, които в небето се реят.
И крясък на чайка, и песен на славей ...

Цветя.
Те са красиви и многобройни видове.
Красота.
Невинаги е невинна.
Красотата се разделя на две. ...

Жадувам! Бленувам за сродна душа!
За ум крив, извратен!
За мозък шизофреничен, променен!
Сънувам! Мечтая за сродна душа!!
За мъж... или жена вдъхновени, епични! ...

Скитница ли съм? Номад?
По път вървя сама, а всъщност е парад.
Обич давам, обич получавам.
Но защо жадна оставам?
Нима вовеки ще съм аз търсач? ...

Сърцето ми е вече уморено
и се прощава със света.
Навън е пролет и зелено,
играят толкова деца.
Все още дъх да си поеме, ...

В черквата правдиво канони редят,
псалми припяват с тамян ги кадят
До стара колона приседнал тихо старик
очите сълзят…, душата мълчи.
Под среброто коси, мисли тъжно кръжат. ...

Светът е само куп огледала –
едни неясни, други пък кристални.
Минавам, търсейки лица,
но зървам силуети, нереални.
Всеки образ е парче от пъзел. ...

В прохладната, каменна стая, на широкото си ложе, болярина Ивац се въртеше трескаво. В онова състояние, в което душата сякаш се мяташе на границата между грешния земен свят, и отвъдния. До него седеше внука му, Камен, последния от Ивацовия род. Детето беше около десетина годишно, препасано с широк, ...

Рисувай ми, художнико – жена,
от изгрев, капнал в шепа диаманти.
От морски дъх и шепот на вълна,
и от жарта, в окото на вулкана.
С едно движение рисувай ѝ очи – ...

В огледалото се взирам,
сякаш виждам твоето лице.
Вече сили не намирам,
разкъсано е моето сърце...
Огледалото крещи, че ти си аз, ...

*
-А ти знаеш ли коя е баба Яга - попитах внучката
-Да, вещица която се вози на метла, грозна е и има голям нос...Но, истинските вещици са красиви и се возят на скъпи джипове и леки коли...
**
Баба и мама се скараха яко ...