8 июл. 2009 г., 09:57

Очета...

Фотография » Природа, Макро

1.2K 0 23

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Тревите...

Тревите всяка сутрин плачат,
когато здрачът изтънее.
Копнеят хладния му шепот,
целувката му сладострастна.

Тревите с нямо благородство
прегръщат скакалеца хищен,
похотлива пеперудата,

жестока
гъсеницата нежност сипе,

косачът ги посреща в изненада
с порязваща усмивка от желязо.
Мълчи и не крещи тревата,
и никого не моли за пощада.

Ухаят стръковете търпеливо,
до края сладко и зелено.
А лятото небрежно ги изпива
и подлудява от дъха им.....

Разпалва жълтите им страсти,
в постеля сламена ги свлича.
Откосът доверчив поляга
с надеждата, че е обичан.

Но есента, стихийна като огън,
изпепелява техните копнежи.
Тревите пак мълчат виновно,
и през сълзите семенца подреждат.

До следващата пролет приласкават
в прегръдка мъртвите ни думи.
И по невидимата нишка към безкрая
душите ни вървят безшумно.

Ладида (Ема Венева)

Страхотно! Снимката повече от стиха 6 за снимката

2010-01-15T12:25:23+02:00
Odonata (Мериан Д)

Наистина прекрасно и очарователно красиво, снимката и стиха са изключително въздействащи!( Само, ако искаш, тъй като се занимавам с любителска фотография, дай някои съвети за макро снимките!)

2009-08-06T17:53:49+03:00
Lotrek (Петър Койчев)

!!!

2009-07-17T17:10:28+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

бисерни сълзи...бисерен стих...много красота!

2009-07-17T16:37:57+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

пОЗДРАВЛЕНИЯ!Кой е авторът на стих. - разкош и двете изработки!!!

2009-07-11T16:07:48+03:00