8.07.2009 г., 9:57 ч.

Очета... 

Фотография » Природа, Макро
985 0 23

© Валентина Йотова Всички права запазени

Тревите...

Тревите всяка сутрин плачат,
когато здрачът изтънее.
Копнеят хладния му шепот,
целувката му сладострастна.

Тревите с нямо благородство
прегръщат скакалеца хищен,
похотлива пеперудата,

                                       жестока
гъсеницата нежност сипе,

косачът ги посреща в изненада
с порязваща усмивка от желязо.
Мълчи и не крещи тревата,
и никого не моли за пощада.

Ухаят стръковете търпеливо,
до края сладко и зелено.
А лятото небрежно ги изпива
и подлудява от дъха им.....

Разпалва жълтите им страсти,
в постеля сламена ги свлича.
Откосът доверчив поляга
с надеждата, че е обичан.

Но есента, стихийна като огън,
изпепелява техните копнежи.
Тревите пак мълчат виновно,
и през сълзите семенца подреждат.

До следващата пролет приласкават
в прегръдка мъртвите ни думи.
И по невидимата нишка към безкрая
душите ни вървят безшумно.

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??