Jul 8, 2009, 9:57 AM

Очета...

Photography » Nature, Macro

1.2K 0 23

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Тревите...

Тревите всяка сутрин плачат,
когато здрачът изтънее.
Копнеят хладния му шепот,
целувката му сладострастна.

Тревите с нямо благородство
прегръщат скакалеца хищен,
похотлива пеперудата,

жестока
гъсеницата нежност сипе,

косачът ги посреща в изненада
с порязваща усмивка от желязо.
Мълчи и не крещи тревата,
и никого не моли за пощада.

Ухаят стръковете търпеливо,
до края сладко и зелено.
А лятото небрежно ги изпива
и подлудява от дъха им.....

Разпалва жълтите им страсти,
в постеля сламена ги свлича.
Откосът доверчив поляга
с надеждата, че е обичан.

Но есента, стихийна като огън,
изпепелява техните копнежи.
Тревите пак мълчат виновно,
и през сълзите семенца подреждат.

До следващата пролет приласкават
в прегръдка мъртвите ни думи.
И по невидимата нишка към безкрая
душите ни вървят безшумно.

Comments

Ладида (Ема Венева)

Страхотно! Снимката повече от стиха 6 за снимката

2010-01-15T12:25:23+02:00
Odonata (Мериан Д)

Наистина прекрасно и очарователно красиво, снимката и стиха са изключително въздействащи!( Само, ако искаш, тъй като се занимавам с любителска фотография, дай някои съвети за макро снимките!)

2009-08-06T17:53:49+03:00
Lotrek (Петър Койчев)

!!!

2009-07-17T17:10:28+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

бисерни сълзи...бисерен стих...много красота!

2009-07-17T16:37:57+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

пОЗДРАВЛЕНИЯ!Кой е авторът на стих. - разкош и двете изработки!!!

2009-07-11T16:07:48+03:00