Гора

Картины » Акварель

1.4K 3 8

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Прокрадваш се в мислите
мраморно чиста и
сте́леш дъха́ си зелен –
запълваш ми листите,
шепнеш ми истини
трудни. За всичко.
За мен...

Рисувам листата ти,
вплели душата ми
в тайнствен и приказен плен.
Съзнавам, троха съм, но
малко позлата ще
взема за прашния ден.

А после, улисана
в разказ неписан, ще
бродя безлика, сама...
Дока́то косите ми
скреж ги посипе и
тихо поема студа.

Тогава, орисала
себе си мислено
тук сто години да спя,
с последно издишане,
в тебе ще впиша
духа́ си, вълшебна гора...

JujuBuju (Миглена Миткова)

Благодаря!

2019-08-18T20:05:56+03:00
Петър1 (Петър Димитров)

Много приятно, хубава идея, за профила.

2019-08-18T19:24:56+03:00
JujuBuju (Миглена Миткова)

Благодаря! Просто съвпаднаха, явно са с еднаква настройка.

2019-08-17T22:04:03+03:00
Anita765 (Ани Монева)

Интересно се е получило, нарисувала си думите си или думите са нарисували картината.
Стихотворението ти е срахотно, Меги. Много ми хареса.

2019-08-17T20:15:08+03:00
JujuBuju (Миглена Миткова)

Благодаря ви!

2019-08-17T10:00:50+03:00