17 мар. 2023 г., 18:12

Когато ти замина 

Картины » Акварель
499 6 10

© Миглена Миткова Все права защищены

Хроника на една раздяла 

--------------------------------------------

Небето се прегърби като старец

когато ти замина.

Луната полудя и ме попари,

а слънцето изстина.

 

Уж мъничка любов, почти нищожна

в космичните простори,

а как така успя, кажи ми, Боже,

света ми да събори.

 

И времето затътри си нозете,

притихнало и болно.

Това, да нямаш никой да ти свети,

обръща всеки полюс.

 

Не знаех, че боли от звездопада.

Че мъката е сива.

По всяка скáла нощите са хладни

щом някой си отива.

 

Текст и илюстрация:

© Миглена Миткова

Небето се прегърби като старец
когато ти замина.
Луната полудя и ме попари,
а слънцето изстина.
Уж мъничка любов, почти нищожна ...
  978  10  16 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много ви благодаря, трогнахте ме, наистина!
  • Толкова талантлива! И картината, и стихотворението ми харесаха. Или обратно- и стихотворението, и картината ми харесаха! И двете са страхотни. Браво, Меги!
  • Само влюбен миг след разпад
    живее в ехото на погубен свят...
  • И от частичките събираш цялост! Защото трябва! Прекрасни произведения.
    Благодаря ти, Миглена!🍀
  • Благодаря ви много за хубавите думи!
  • Много ми харесаха и двете, Меги.
    Поздравявам те!
  • Супер!
  • Това е много интересно и добре олицетворява стиха. Харесват ми и двете.
  • И стихът говори и образът също, не зная чие въздействие е по- голямо...
    Мегиии, много е тъжна твоята лирическа героиня напоследък...По страхотен начин предадено!
  • Прекрасно, силно, емоционално!
    Поздравления!
Предложения
: ??:??