Хроника на една раздяла 

--------------------------------------------

Небето се прегърби като старец

когато ти замина.

Луната полудя и ме попари,

а слънцето изстина.

Уж мъничка любов, почти нищожна

в космичните простори,

а как така успя, кажи ми, Боже,

света ми да събори.

И времето затътри си нозете,

притихнало и болно.

Това, да нямаш никой да ти свети,

обръща всеки полюс.

Не знаех, че боли от звездопада.

Че мъката е сива.

По всяка скáла нощите са хладни

щом някой си отива.

Текст и илюстрация:

© Миглена Миткова